Императорът на сладоледа

Н и к о л а с  Г о м е с  Д à в и л а

Ако критиката на модерността беше църква, Ницще би могъл да бъде неин тартор; нейният апостол щеше да бъде Николас Гомес Дàвила (1913-1994). В няколко тома с афоризми този необикновен колумбийски мислител разобличава с безподобно, почти сластно настървение капаните на модерния свят – загубата на Бога и безпътиците на демокрацията, лъжливите обещания на техниката, безразличието към миналото, размекването на ценности и йерархии. Агресията му става неудържима, когато заговори за господството на тълпата и глупака. Дàвила е провокатор: той казва онова, което винаги сме искали, но никога не сме се осмелявали да кажем, както и онова, което винаги сме искали, но никога не сме могли да изразим. Афоризмите на мъдреца от Богота са напомняне за цената на опиянението от свободата и безбожието.

С. Г.

Няма нищо по-трудно от това, да не се правиш, че разбираш.

Свободата на демократа не се състои в това, да може да каже всичко, което мисли, а да не трябва да мисли всичко, което казва.

Въпреки гневните му тиради по адрес на християнството, родословното дърво на Ницше е съмнително. Ницше е Саул, който припада по пътя към Дамаск.

Умният човек не живее никога в посредствена среда. Посредствена среда е онази, в която няма умни хора.

Хиляда са истините, само една грешката.

Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите, вместо със собствената си невинност.

Да имаш право, е още една причина в повече, за да нямаш успех.

Духът расте навътре.

Историята не разкрива безплодието на действията, а суетата на намеренията.

Да възпиташ човека, означава да осуетиш “свободната реализация на личността му”.

Всички доказателства, подобно на всички сбъднати мечти, разочароват.

Несигурността е най-добрият климат за душата.

Романът прибавя към историята нейното трето измерение.

Демонът разбира всичко, но не създава нищо.

Християнството се противопоставя на баналните изисквания на човешкия разум, за да удовлетвори по-добре дълбоките въжделения на неговата същност.

Рангът на нашия противник е онова, което определя мястото ни: победата или загубата са второстепенни.

Техниката осакатява всяко желание, което удовлетворява.

Предубежденията предпазват от глупави идеи.

Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.

Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които те образуват, зависи от размерите на блатото.

Когато като аргумент в защита на нещо приведем неговата красота, плебейската душа изпада в смут.

Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване – освен произведението на изкуството.

Когато е млад човек се опасява да не го вземат за глупак; в зряла възраст се опасява, че е такъв.

Остаряването е катастрофа на тялото, която нашата страхливост превръща в катастрофа на духа.

Смятайки че казва това, което иска, писателят казва само онова, което може.

Модерното общество си позволява лукса да търпи всички да говорят каквото си искат, защото днес, по същество, всички мислят еднакво.

Предаността към комунизма е ритуалът, позволяващ на буржоазния интелектуалец да пречисти лошата си съвест, без да се отрича от буржоазната си същност.

*

Същностният проблем на всички бивши колонии, тоест проблемът за интелектуалното лакейство, за нищетата на традициите, за верноподаническата духовност, за несвойствената култура, за насиленото и унизително подражателство, се реши за мен по възможно най-простия начин: католицизмът е моята родина.

Блажени са революционерите, които не присъстват на триумфа на революцията.

Истинското призвание кара писателя да пише само за себе си: първо, от гордост, после – от смирение.

Трябва да се чете само за да се открие онова, което трябва да се препрочита вечно.

Нашият век затъва бавно в едно тресавище от сперма и лайна. Ако искат да разнищят актуалните събития, историците на бъдещето ще трябва да си сложат ръкавици.

Историческата мисия на интелектуалците-революционери е да измислят речника и темите на следващата тирания.

Към литературата се числят всички книги, които могат да бъдат прочетени два пъти.

Метафората е просветление, а не доказателство. Да искаш да докажеш нещо със сравнение е неприлично.

Реакцията започва в Делфи.

Глупакът е онзи, който смята, че може да снима мястото, възпято от поета.

На човек му е по-лесно да приеме една нова истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава.

Вулгарно е не онова, което тълпата прави, а онова, което й харесва.

Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?

Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.

Адът е място, което се вижда само от рая.

Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.

Човекът зaплаща опиянението от освобождението с отегчението от свободата.

Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.

Точно за вкуса трябва да се спори. Останалите заблуждения са второстепенни.

Реакционерът става консерватор само в епохите, които съхраняват нещо, което си струва да бъде съхранено.

Реакционерът не копнее за нова реставрация, а за ново чудо.

Уважението към всички религии е нерелигиозно. Който вярва, той не почита идоли.

Светът на техниката се противопоставя не на света на духа, а на света на божията благодат.

Или човекът има права, или народът е суверенен.

Едновременното утвърждаване на две взаимно изключващи се тези е това, което наричат либерализъм.

*

Вярващият превъзхожда невярващия, тъй като безверието е решение, а вярата проблем.

Никое минало не е идеално.

Няма отговор, по-умен от въпроса, който го е предизвиквал.

Във всеки утопист дреме полицаят.

Бог не произлиза от съзнанието за нашите ограничения, но той умира от това, че ги забравяме.

Една ръка, която не умее да гали, не може да пише.

Разстоянията между нации, обществени класи, култури и раси са незначителни.

Истинската бездна е онази между възгледите на плебея и на патриция.

Чувствеността е културно наследство от античния свят. Общества, в които гръко-римската следа се е заличила или никога не е съществувала, познават само сантименталност и сексуалност.

Против доминацията на естетическото мнение протестират онези, които не знаят, че естетическото не е усещане, а богоявление.

Да се греши е човешко, да се лъже – демократично.

Мракът на някои души е сянката на божествена светлина.

Учтивостта е позицията на онзи, който няма нужда да бъде високомерен.

В епохата на аристокрацията онова, което има стойност, няма цена; в епохата на демокрацията онова, което няма цена, няма стойност.

Властта корумпира по-скоро този, който се стреми към нея, отколкото онзи, който я упражнява.

Гностикът е роденият революционер, тъй като тоталното отрицание е идеалната прокламация на божествената му автономия.

Когато даваме ценностна оценка, никога не трябва да се позоваваме на авторитети. Ценностната оценка говори сама за себе си. Всяка обосновка я принизява.

Ако деелинизираме християнството, то ще се превърне в секта.

Христос е истината. Всичко, което се казва за него, са само приближения към нея.

Винаги е по-умно да се съмняваме в реалността на онова, което не изглежда абсурдно.

На онзи, който живее в модерния свят, му е по-малко трудно да повярва в безсмъртието на душата, отколкото просто в съществуването й.

Идеи, чиято възраст не надхвърля хиляда години, не вдъхват особено доверие.

Фрагментът е изразното средство на онзи, който е разбрал, че човекът живее сред фрагменти.

В едно цивилизовано общество хората на техниката щяха да се хранят в стаята на прислугата.

Левицата се смята за преследвана, когато не е заета с това да преследва другите.

Варваринът просто разрушава; туристът осквернява.

Порядъчният човек се отнася към пацифизма с одобрение и с антипатия.

Техниката почти не интересува онзи, който очаква от живота само съществени неща. Онези, които може да даде само божията благодат.

Да изслушаш ближния си, е едно от най-мъчителните задължения на милосърдието.

Богатият се обезпокоява само от онзи, който не му завижда.

Гръцката литература е била по същество колониална литература.

Нека запазим терминологическото смешение между естетика и етика. Така че грозното винаги да означава нещо лошо, а лошото – нещо грозно.

Произведението на изкуството може да е върхът на всички човешки произведения, но човекът на изкуството принадлежи все пак към един по-низш човешки тип.

*

Глупакът губи надеждите си, но никога илюзиите си.

Глупакът е едно почти неудържимо изкушение.

Народът никога не избира. В най-добрия случай само ратифицира.

Национален социализъм е точната дефиниция на националсоциализма.

Човек трябва да живее за мига и за вечността. Не за измамността на времето.

Никоя градина не може да се сравнява с думите, които я описват.

Убеден съм, че само свободното убеждение струва нещо, и че мнозинството свободни убеждения не струват нищо.

Йерархията е синтаксисът на обществения дискурс.

Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.

Ние реакционерите сме злощастни хора: левите ни крадат идеите, а десните – речника.

Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.

Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.

Моралът, а не неморалността е изкушението на паганизма. Етиката е измислена от някой неверник.

Хората са по-малко равни, отколкото твърдят, и повече, отколкото си мислят.

Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.

Вероятно и в други епохи е имало също толкова свинщини, колкото и в нашата, но никога преди словата, които ги оправдават и възхваляват, не са се радвали на подобна популярност.

Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.

Трансцендентното в света е онова, което трансцендира техниката.

Човек рядко проумява, че няма трайни неща, ала има безсмъртни неща.

Красотата е красотата на нещо земно. Но това, че има красота, не е земна работа.

Който не вярва на митове, вярва на лъжи.

Посланието на изкуството не е в това, което казва, а в това, което е.

На писателя е позволено да нарушава всяко езиково правило, стига да знае защо го прави.

Човек трябва да пише едновременно така сякаш никой няма да го чете, и така сякаш всички ще го четат.

Само доброто и красивото не се нуждаят от граници. Нищо не е прекалено красиво или прекалено добро.

Както пред лицето на историята, така и пред лицето на смъртта реакционерът може само да повтори думите, казани от Буркхардт на Гаймюлер: Ich hoffe auf das Unverdiente.*

***

Превод от италиански и немски С т о я н  Г я у р о в

–––––––––––––––––––––––––––

* Надявам се на незаслуженото (немски в оригинала).