Политически светец

Д м и т р и й  Ф у р м а н

Академик Сахаров не беше теоретик и стратег на нашата антикомунистическа демократична революция – антикомунистическата революция не изисква никакви особени теории. В мирогледно отношение, подобно на огромен брой интелигентни съветски хора, той еволюира от либералния антисталинистки прочит на марксизма-ленинизма през идеята за „конвергенция“ до антикомунизма и „буржоазния“ демократизъм.

Тази еволюция се ускори в периода на изгнанието му в Горки, но към момента на смъртта му не беше стигнала до своя логичен предел: още през 1989 той искаше земята да бъде предадена на селяните, фабриките – на работниците, а цялата власт – на Съветите, и така и не стигна до признаването на капитализма като върховна цел. Подобно на всички съветски хора, преживели подобна еволюция, Сахаров нямаше никаква представа как може да се извърши преходът от сякаш несъкрушимата тоталитарна система към демокрацията.

Не от този свят

Величието на Сахаров не беше в неговите политически идеи, а в неговата личност и живот. Да мислят като Сахаров можеха мнозина – дори в Политбюро имаше хора, които разсъждаваха като него. Но да се откажеш от богатия и спокоен живот на академик и галеник на властта, три пъти Герой на социалистическия труд, ковящ „ядрения щит на Родината“ и разработващ екстравагантни планове за унищожаването на САЩ с изкуствено цунами, и без каквито и да било изгледи за успех да започнеш борба с тоталитарната система, за това бяха необходими много редки качества; човек трябваше да е не от този свят, да не се вслушва в онова, което му подсказва „здравият разум“, а да слуша само вътрешния си глас, тоест да бъде направен от същия материал, от който навремето са били направени раннохристиянските мъченици. В руското демократично движение нямаше толкова много герои и светци. Но Сахаров беше безспорен и признат в целия свят светец на това движение.

Освободен от Горбачов, той веднага и неслучайно се оказва в центъра на обществения живот – в ролята на висш морален авторитет и едва ли не главен лидер на демократите, които все повече се одързостяват и радикализират. От поддръжка на Горбачов Сахаров преминава към „условна поддръжка“, а след това към опозиция. Друга фигура, съпоставима по мащаби с него, нямаше и авторитетът на Сахаров сред демократичната интелигенция беше абсолютен.

Прекален идеалист

Но в хода на превръщането на демократичното движение в реална политическа сила, все по-ясно започнаха да се открояват ограничените възможности на Сахаров като водач. Сахаров не можеше да поведе широките народни маси – психологически и културно, той беше твърде далеч от тях. Той беше далеч и от номенклатурата, чието неутрализиране или съдействие бе необходимо за идването на демократите на власт, и която в условията на съветската социална мобилност в културно отношение беше по-близо до народните низини, отколкото до интелигентския среден слой. Тези качества на Сахаров, които бяха негов актив в началния етап на движението, сега се оказаха недостатъци. Той беше прекален доктринер и идеалист, прекалено наивен и доверчив. Всички, които чуха изказванията на академика на Конгреса на народните депутати, разбраха, че той просто не става за глава на една претендираща за власт партия, да не говорим за държавен глава.

Междувременно сред демократите се появи водач, способен да ги доведе до победа и власт. За разлика от Сахаров, чиято популярност бе голяма, но ограничена до сравнително тесния интелигентски слой, Елцин можеше да се сдобие с подкрепата на широките народни маси и можеше да се договори с номенклатурата. Освен това Елцин не беше скован от никакви доктринерски и морални съображения.

Започна „голямата игра“, в която за Сахаров нямаше място. Той не можеше да бъде лидер на новия етап на движението, но същевременно беше твърде самостоятелен и твърде авторитетен не само в средите на интелигенцията, но и в целия свят, за да стане сътрудник на Елцин, член на една команда, устремена към победата, дисциплинирана и сплотена около единен водач. Непонятно беше каква длъжност би могъл да заеме той.

Навременна смърт

Смъртта застигна Сахаров сравнително рано – той беше на 68 години, но от гледна точка на задачите, пред които бяха изправени демократите, тя дойде съвсем навреме. За борещия се за власт Елцин и другите политици-реалисти от лагера на демократите покойният Сахаров беше много полезен. За тях иконата Сахаров беше също толкова полезен, колкото би бил вреден живият Сахаров, като реален участник в политиката, който постоянно щеше да им се „мотае между краката“.

Впрочем смъртта избави не само демократите от очертаващия се „проблем Сахаров“; тя избави и самия Сахаров от много мъчителни проблеми. Идването на власт на ръководените от Елцин демократи можеше да стане само с цената на отказ от идеалистичните принципи и утопичните лозунги на ранното демократично движение. На Сахаров щеше да му се наложи или да приеме тези трансформации и да „забрави“, заедно с мнозина други, някогашния си идеализъм, или да поеме срещу течението и да влезе в борба срещу своите другари и съратници, изходът от която беше предрешен.

Щеше ли той да приеме Беловежското споразумение[1], с което бе сложен край не само на „комунистическата империя“, но и на всякаква перспектива за преустройство на „евразийското“ пространство въз основа на правата на нациите на самоопределение, както бе заложено в сахаровския проект за конституция? Щеше ли той да се откаже от правото на нациите на самоопределение в името на „териториалната цялост на Русия“? Щеше ли той леко и незабележимо да премине от лозунга „Земята – на селяните, фабриките – на работниците, цялата власт – на Съветите!“ към одобрение на приватизацията и окървавеното разгонване на парламента? На тези и други подобни въпроси ми се иска да отговоря: „Не“. Макар да е известно, че редица близки до Сахаров лица претърпяха именно такава еволюция, а през 1993 неговата вдовица, Елена Бонер, направо призоваваше Елцин да не се вълнува за правовите въпроси и да бъде по-решителен в схватката с реакционните Съвети. Само че близките все пак не са Сахаров, така че еднозначен отговор на тези въпроси няма.

От Сахаров до Путин

Тъй или иначе, съдбата избави Сахаров от редица трудни проблеми и му позволи да си отиде от този свят като символ на утопично-идеалистичните аспекти на нашата демократична революция. Победата на демократите доведе в крайна сметка до установяването на путиновския режим, който Сахаров със сигурност нямаше да признае за свой, макар че в исторически план линията на приемственост Сахаров – Елцин – Путин е съвършено очевидна. Това е същата приемственост и същото противоречие между ранните, идеалистични форми на различни протестни движения и онова, което се получава, когато те се доберат до властта – една схема, която се повтаря безкрай в историята.

Ранният идеализъм в закостеняла, иконна форма е от полза за възникналата система. Сега проспектът Сахаров създава илюзията, че делото на Сахаров „в общи линии“ е победило. Но героите и мъчениците на ранния етап са полезни на властта само дотогава, докато хората се задоволяват с иконно-житейни образи и не се интересуват каква е действителността зад тях, какво всъщност са мислели и искали хората, станали икони. Евангелието трябва да се целува, а не да се чете.

Сегашните тържествени чествания на Сахаров са част от системата от ритуали, освещаващи нашата политическа система. Четенето на Сахаров и размишленията върху това, защо се получи така, че първоначално начело на движението стоеше един светец, а когато то се утвърди на власт, държавен глава стана Путин, са абсолютно ненужни за днешната власт. Впрочем, ако искаме да разберем нашето положение и какви са нашите перспективи, тези размишления са необходими и ще бъдат необходими при следващия опит за преход към демокрация.

Превод от руски С т о я н  Г я у р о в

Дмитрий Фурман, Политический святой. „Профиль“ (2011).

Д м и т р и й  Ф у р м а н (1943-2011) – руски историк, социолог на религията и политолог. Автор на важни изследвания върху историята на световните религии и виден специалист по развитието на политическите системи в страните от ОНД.

[1] Споразумението от 8 декември 1991 за създаване на ОНД и прекратяване на съществуването на СССР.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s