С т о я н Г я у р о в
Докато не е отминал съвсем сезонът на манифестите, един манифест – надпартиен, надкласов – и от мен: дайте със задружни усилия и без угризения да изхвърлим на бунището на езиковата практика онова г./год./година, което без нужда добавяме при всяко писане на съответната година; защо не направо 2016, вместо това протоколно-формалистично 2016 г./год./година? Ще възразите може би, че това е проблем от втори, дори трети порядък. Вярно е, но щом не можем да се справим с проблемите от първи порядък, които бяха поставени в един предходен манифест, защо ей тъй между другото да не се захванем с този проблем на езиковата стилистика, който е резултат само на „психически автоматизъм“ и липса на „всякакъв разумен контрол“, както се казва в един по-стар манифест?
Ето в три точки, защо се обявявам против г./год./година:
– защото така писането ще се облекчи и ще стане по-икономично;
– защото няма нито една езикова позиция, която да изисква добавянето на г./год./година;
– защото цифровото изписване на годината, без добавки, е възприето и функционира идеално във всички големи европейски езици.
Аз не искам да разрушим музеите, библиотеките и академиите, нито обявявам война на морализма, феминизма и утилитаристичната страхливост, както се прокламира в един още по-стар манифест; аз просто твърдя, следвайки Филипо Томазо Маринети, че „великолепието на света ще се обогати с една нова красота“ – красотата на икономията.
Затова: пролетарии и аристократи на езика от всички краища на България… – е, както казах вече в началото.
Императорът на сладоледа 