Защо, наистина?

С т о я н  Г я у р о в

Във в. „Култура“ (21 октомври, 2016, ) е публикувана статия от Владимир Левчев, в която той възторжено приветства отличаването на Боб Дилън с Нобелова награда за литература. Това е най-аргументираният и сериозен текст по темата в българските медии (http://www.kultura.bg/bg/article/view/25241). За съжаление не останах убеден от аргументите на Левчев, които той развива в своята статия, озаглавена „Защо Дилън?“.

Защо, наистина. „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази „плесница за академичния вкус“. Плесницата щеше да бъде страшна – също като легендарния дъжд, – но преди петдесет години. Боб Дилън отдавна вече е президент, император, пантократор на академията, на всички академии. Чудно ли е, че колегите му от Стокхолм решиха да го въздигнат? В действителност това решение издава безотговорност, инсценирана като дързък скок в бъдещето, след което човек се пита: а какво ли ще ни поднесат догодина?

Щеше ли Дилън да получи Нобела, ако не беше така популярен? Не, разбира се. Но със своята популярност той задушава и литературата, и Нобела и себе си като поет. Не бих имал никакви възражения, ако този късмет се бе паднал например на Ленард Коен. Само че Коен е от друг калибър, а и текстовете (и музиката) му не могат да се мерят с тези на Дилън. Сега поетът Боб Дилън ще излезе на преден план за няколко седмици, след което нобелистът ще отстъпи в сянката на музиканта Боб Дилън, високата награда ще се прибави към поредицата от други престижни награди, с които е бил отличен през своята дълга кариера, а феновете му както досега, така и занапред ще продължат да славят певеца, а не поета Дилън. Стокхолм премира една звезда, а не литературата, сякаш с потайната надежда да чопне нещо от нейния ореол.

От много места се чува, че  със своето решение Шведската академия разширявала полето на литературата. Вярно е, и това не е някакъв оригинален жест; разшири го дотолкова, че то, полето, се губи вече от полезрението ни. (Какво е литература, къде започва и къде свършва, може би дори – какво е изкуство, е стар спор, в който тук не му е мястото да навлизам). Не този жест обаче има нужда от насърчаване, а тъкмо литературата, книгата, четенето, това залиняващо умение и удоволствие. В този смисъл Дилън не беше верният адресат. Още повече, че той няма нужда от подобно насърчение, от още една награда, от още един милион долара. И го показва с арогантното си мълчание. Или пък е решил да последва примера на Сартр и да откаже Нобеловото отличие? Може да си го позволи – и неговите фенове пак ще скандират осанна.

Дилън бе сравнен дори с Омир, защото последният декламирал, подрънквайки на лирата си. Така е било по Омирово време, но това че днес Дилън прави същото, подрънквайки на китара, не означава нито, че е Омир, нито че поезията изисква съпровод. Левчев напомня известните думи на Робърт Фрост, че поезията е това, което се губи в превода. Изкушавам се да добавя, че когато тя се съпровожда от музика, поезията е онова, което се губи в музиката.

Не ме убеждава и аргументът на Левчев за близостта между поезия и музика, между лирата и поезията. Не защото не е верен, а защото размива границите между жанровете и подтиква към еретични помисли, разширяващи още повече полето на абсурда: защо не например (фантазирам за момент) Нобел за металурга, произвел бронза за някой забележителен паметник, защо не награда направо за черната металургия, защо не най-сетне аплодисменти и оглушително „ура“ за хеви метал! Фантазиите настрана: струва ми се, че в тазгодишното решение на Шведската академия може да се разчете и сублимиран порив към доближаване и евентуално интегриране на музиката в статута на Нобеловия комитет, нещо което Нобел е пропуснал; явно не е бил музикален или пък просто е оглушал при някой взрив, докато си е играел с динамит.

Боб Дилън има чудесни стихотворения (Desolation Row или Visions of Joanna са мои любими), които могат спокойно да бъдат четени без съпровод. И все пак това не променя факта, че поезията на Дилън живее в своята музикална рамка, че нейният Sitz im Leben е музиката.


3 thoughts on “Защо, наистина?

  1. Стояне, струва ми се, че нашите лични мнения за и против Нобеловата награда изразяват нашата симпатична субективност (аз също харесвам Ленард Коен повече, но това е без значение тук), която всъщност е нледствие на нашата некомпетентност – не по отношение на дисциплината, а по отношение на раздаването на награди. Това, че светът се раздели на две по отношение на Боб Дилън и че въобще си позволява да тълкува награждаването от своята лична камбанария, говори само за все по-намаляващото уважение на хората спрямо институциите. И ако в политиката това е очевадно и може да доведе до конфликти и отклонение от социалния прогрес, то в културата само изразява НАШЕТО (на образованите хора) поддаване на невежеството на масите. Но ето един публичен коментар от моя адаш Златко Енев, който си струва да бъде прочетен, защото е НАД амбивалентността около Боб Дилън, и, дори и да не излезе пророчески, е все пак добър опит на образования човек да види нещата откъм Голямата картина. http://www.librev.com/index.php/discussion-culture-publisher/3087-i-otnovo-za-nobelovata-nagrada-za-literatura

    Like

    1. Накратко: БД е поет, но той няма да бъде запомнен като поет, а като музикант – и с право. Неговата поезия винаги ще остане в сянката на музиката му. В този смисъл Нобелът за литература отиде на халос; вместо така необходимото насърчение за литературата, осанна за популярността на един артист, който няма нужда нея. Златко, напомням какво искам да кажа с текста си, защото не разбирам какво искаш да кажеш ти с коментара си. Естествено, че нашите съждения са субективни и следователно могат да бъдат погрешни. Но не виждам защо ти или аз сме некомпетентни да тълкуваме Нобеловата, а и всяка друга награда. Няма (и не бива да има) институция, която да стои над правото на всеки гражданин да я критикува; изобщо, не виждам противоречие между това да уважаваш някого, но и да не си съгласен с него или да го критикуваш – както правя и аз в случая. А фразите ти за „отклонение от социалния прогрес“, за „нашето поддаване на невежеството на масите“ – просто нямам думи, не знам какво означава това.

      Like

      1. Прочете ли есето на адаша? То по същество изразява моите предположения за развитието на нещата. Не че не искам ти да си прав. Но има сили, на които, щем не щем, се подчиняваме. Обяснения: нобеловата награда е институция. Днес тенденциите са хората да не искат институциите да ин налагат … каквото и да било. Популизмът настъпва по всички фронтове. Ние, образованите, му се съпротивляваме с право, защото знаем какво е и как се постига социален прогрес, но и му се подчиняваме в някаква степен, както на модата. Моето съпротивление е да не критикувам институция, която уважавам, защото съм некомпетентен да разбера нейните мотиви и механизмите, платформите, които определят нейните решения. Склонен съм да преразгледам своята представа за тов кой е ЗАСЛУЖИЛ Нобелов лауреат,

        Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s