Книжен тигър?

Дали наистина сме в разгара на нова Студена война? Отговорът на този въпрос зависи от оценката на промените, настъпили през последните 25 години, специално в Русия. „Руснаците смятаха, че краят на комунизма означава и край на съперничеството със САЩ, и че тяхната страна ще стане пълноправен член на либералния капиталистически свят. Ала Западът имаше собствени стратегически приоритети, които не само че не отидоха на заден план с края на Студената война, но сега можеха да бъдат преследвани, без да срещат никаква съпротива“.

Това е пасаж от една дълга статия в London Review of Books, в която Тони Уд рецензира три новоизлезли книги (от двама американски и един руски автор), анализиращи състоянието и перспективите на отношенията между Русия и Запада. Текстът е от особен интерес главно, защото представя аргументи, опровергаващи или смекчаващи опасенията от агресивните намерения на Москва.

Украинската криза, пише Уд, демонстрира новата динамика на политическата конфигурация. „Агресивната реакция на Путин бе продиктувана отчасти от опасения, че Майданът може да насърчи недоволството в самата Русия. Но също така важно бе осъзнаването от страна на Москва, че въпреки решението й да не допусне по-тясна интеграция на Украйна с ЕС и НАТО, тя не притежава ресурси, позволяващи й да направи по-добро предложение на Киев, нито силов потенциал, за да попречи на Запада да включи Украйна в своята сфера на влияние. Анексията на Крим и руската подкрепа за сепаратистите в Донбас преследваха няколко цели, включително повишаване на вътрешната популярност на Путин в този момент на конфронтация със Запада; но това бяха тактически импровизации, а не някакъв отдавна подготвян план за разчленяването на Украйна. Целта бе също да се блокира приемът на Киев в НАТО чрез превръщането на значителни части от страната в бойна зона или оспорвана територия. В това отношение Путин може и да е успял, но Украйна със сигурност излезе вече от руската сфера на влияние и няма никакво съмнение, че в последната сметка украинската криза бе огромно стратегическо и политическо поражение за Путин“.

Какво тогава е мястото на Русия в доминирания от САЩ международен ред и каква роля ще играе тя в бъдеще? Тук Уд се позовава на книгата на Дмитрий Тренин (Dmitri Trenin, Should We Fear Russia?), чиито изводи, според него, са много балансирани. Тренин, който е директор на Московския център Карнеги, отбелязва, че все още е налице достатъчно конфликтен потенциал, но твърди, че много от широко разпространените опасения от намеренията на Кремъл са неоснователни: „Русия не разполага с ресурси, нито с реална политическа воля, за да възроди своята евразийска империя… Тя няма амбиции за завладяването на съседни страни-членки на ЕС/НАТО, рискувайки по този начин война със САЩ; нейният авторитаризъм е за домашна употреба, а не за износ; нейната доминирана от държавата икономическа система не е модел, достоен за имитация; нейната идеология е националистическа, а не интернационална; а способностите й за инфилтриране на западните общества са много ограничени“.

Каквито и услуги да са искали руснаците от предизборния екип на Тръмп, каквито и лични отношения да се установят между Тръмп и Путин, пише в заключение Тони Уд, стратегическите намерения на двете страни ще продължат да се диктуват от голямото неравенство на силите – икономическо, технологическо, военно, политическо – между САЩ и Русия.

Tony Wood, Eat Your Spinach. LRB, Vol. 39 No. 5 · 2 March 2017

https://www.lrb.co.uk/v39/n05/tony-wood/eat-your-spinach


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s