Й о з е ф Й о ф е
Това, че мъже злоупотребяват с властта си, за да вкарат една жена в леглото, е прастара история. Юдейският цар Давид зърва един ден на отсрещната тераса красивата Витсавее и изпраща мъжа й на източния фронт (днес Йордания), където, както би могло да се очаква, той загива. За това Давид бива жестоко наказан – със смъртта на новороденото, което Витсавее е заченала от него. В случая няма никакво съмнение във вината му, тъй като Бог, както се знае, вижда всичко.
Във времената на Харви Уайнстийн и компания обаче още обвинението вече е равнозначно на присъда, което, при цялото оправдано възмущение, разклаща основите на западното, особено на англосаксонското правораздаване. Главното постижение на тази форма на правосъдие се нарича due process – приблизително „обективен процес“ – и е гарантирано от цели две поправки към американската конституция. Това означава, че всеки обвиняем има право на редовен съдебен процес. Едва тогава той може да бъде признат за виновен, и то beyond reasonable doubt – отвъд всякакво обосновано съмнение.
На практика обаче се получава така, че когато става дума за „сексуално посегателство“ или за „враждебно обкръжение на работното място“, тъй нареченият due process отива на кино. Нека се спрем на един особено скандален случай. Джон Сърл преподава от 58 години в Бъркли (между другото нека добавя, че аз го смятам за най-големия аналитичен философ на нашето време). 84-годишният Сърл е обвинен, че потупал своята асистентка по дупето, с което развалил трудовото й обкръжение; тя търси удовлетворение в размер на милиони долари.
Пред съда професорът може да се възползва от всички права на обвиняемия; но не и пред университетската комисия. Няма очна ставка между обвиняемия и ищцата, която освен това никой няма право да подлага на кръстосан разпит. Ала всичко това и без туй вече е без значение, доколкото присъдата е произнесена още преди признанието във вина. Носителят на всевъзможни престижни награди няма право да преподава повече и дори да разговаря със студентите си. Създаденият от него институт бе закрит, директорката му уволнена. Английският университет Кеймбридж отмени насрочената конференция, посветена на неговото философско дело. Издателство Harvard University Press спря публикуването на последната му книга. След плащането на четвърт милион долара на своите адвокати, днес Сърл е практически разорен. Животът му е разрушен, без вината му да е доказана.
Нещо подобно сполетя наскоро и двама корифеи на културния живот в Ню Йорк. Кариерите им са съсипани, без да са признати за виновни от никакъв съд. Тяхното проклятие е подозрението; наказателната мярка – остракизмът – е равностойна на доживотна присъда, да не говорим за убийствените искания в размер на милиони. Ако ищцата изгуби делото, тя няма от какво да се страхува. За разлика от Германия, страдат само нейните изгубили делото адвокати, тъй като те работят за хонорар от успеха си, който обикновено възлиза на една трета от плячката.
Тук notabene не става дума за оневиняване на когото и да било, особено в нюйоркските случаи, при които са налице много улики против двамата мъже. Става дума за свещения принцип на обективния съдебен процес, където обвиняемият – натискач или убиец – остава невинен до доказване на противното. С две думи: обвинението не бива да се изражда в присъда. Набеждаването на трима души съсипа съществуването им. В много щати на САЩ осъденият за убийство излиза на свобода само след десет години.
Превод от немски Стоян Гяуров
Josef Joffe, Schuldig! Sofort! – Die Zeit, 2. November 2017
Императорът на сладоледа 
Напълно съгласен с необходимостта от due process. Но нещата в тази точно област, жената като собственост на мъжа и упражняването на власт чрез пениса, са стигнали до взривоопасен момент и обществото реагира остро, с което иска да покаже, че са необходими законодателни промени, за да се затвърдят новите норми на равенство. Моите схващания по въпроса може да прочетеш на стената ми във Фейсбук. Недостойното е, че мъже не се присъединяват към осъждането на хората от типа Уайнстийн.
ХаресвамХаресвам
„Жената като собственост на мъжа“ е твърдение валидно за Ориента, не и за Оксидента, така че то няма място в актуалния дебат. Вярно е обаче, че става дума за власт: дисбалансът в полза на мъжа е исторически и обществено обусловено общо място и ще мине дълго време до установяването на равновесие между двата пола. Във всеки случай мисля, че това няма да стане със законодателни промени, както предлагаш, просто защото правните възможности в тази област (в нашия свят) са практически изчерпани; предполагам, че нямаш предвид осъвременена версия на Крумовите закони, при която вместо ръце и глави ще падат пениси. Разумният отговор, според мен, би трябвало да бъде поддържането на съществуващата вече атмосфера на обществена нетърпимост към сексуалните посегателства, но без припадъчни жестове и преувеличения, и най-вече без прибързано приковаване към позорния стълб. Тъй че, все пак – due process.
ХаресвамХаресвам