Как се тренира волята?

Райнхолд Меснер минава за много щур. Казват, че каквото си науми, това и прави – не само в планините. Дали това е рецепта за щастие? Интервю на германския седмичник „Ди Цайт“ с известния алпинист.

„Ди Цайт“: Неведнъж сте казвали, че последните 800 метра преди върха може да бъдат превзети, само ако човек наложи волята си над болките и изтощението. С какво най-вече трябва да се пребори волята?

Меснер: С нашия инстинкт за самосъхранение. На него именно човечеството дължи оцеляването си, освен алтруизма естествено, тъй като човекът е социално същество, но инстинктът за самосъхранение е нашият най-силен инстинкт. И той не иска да се изкатеря горе на върха, той ми казва там е опасно. Въпреки това ние го правим. Същевременно правим всичко възможно, за да оцелеем. По същество – едно противоречие.

„Ди Цайт“: Именно!

Меснер: Но ние сме направили последната стъпка в отвъдното – последната стъпка отвъд нас самите, отвъд нашия инстинкт за самосъхранение и ако оцелеем, тогава сме доказали на самите себе си, че владеем изкуството на оцеляването. А това по същество е ключът към щастието, или онова, което смятаме за щастие. Това е като прераждане: по този начин аз отново си дарих живот, макар че го бях изложил на абсолютна опасност, сега разполагам с всички възможности да го изпълня отново със съдържание. Още утре мога отново да поема към върховете, а след няколко седмици да се отдам на някоя нова идея. Нищо не може да се сравни с този уникален приток на енергия.

„Ди Цайт“: И това се превърна в съдържание на вашия живот?

Меснер: Базисната постановка на алпинизма още от самото му начало гласи: възможно или невъзможно? Всяка ново поколение се опитва да направи възможно онова, което предишното поколение е обявило за невъзможно. А това е постижимо само ако човек повишава възможностите си и закалява волята си. Тъй че аз винаги съм имал високи изисквания към себе си и по този начин намерих верния подход към живота.

„Ди Цайт“: Междувременно вие налагате вашата воля и в други житейски сфери.

Меснер: Наново при всеки нов проект, при всяка нова идея. И то винаги тук и сега. Което не изключва, разбира се, и провали.

„Ди Цайт“: Тук и сега – това е свързано непосредствено с алпинизма и природата.

Меснер: Всъщност с живота изобщо. Щастие е възможно само тук и сега. Тоест, когато човек не го търси в някакви книги, например. Човек е щастлив, когато не се пита повече дали е щастлив, когато това усещане се е вселило така да се каже подсъзнателно в клетките му. Успешният живот е резултат от успешното осъществяване на идеи.

„Ди Цайт“: Възможно ли е впрочем човек да тренира волята си?

Меснер: Да, като постоянно си поставя нови цели и залага всичко за постигането им. Волята се поддава на заякчаване също като мускулите.

„Ди Цайт“: Вие вече сте залагали веднъж всичко материално, за да финансирате една своя експедиция, когато китайците са искали от вас 250 000 долара.

Меснер: Всъщност 80 000 долара, и аз трябваше да жертвам само моето порше.

„Ди Цайт“: Явно винаги намирате начин да наложите волята си.

Меснер: Неведнъж съм балансирал между самоунищожение и саморазхищение. Тоест, винаги съм бил готов да се откажа от всичко, с което разполагам, в името на моите проекти.

„Ди Цайт“: Необходимо ли е това?

Меснер: Без висок залог не бих могъл да постигна високите си цели. Затова винаги съм залагал всичко – време, средства, ентусиазъм, умения, – с риск да се проваля. Този модел не е за препоръчване. Но на онези, които наистина искат да вървят напред, бих казал: това е единственият път.

„Ди Цайт“: Децата ви наследили ли са вашата силна воля?

Меснер: Надявам се не и ината ми. Не знам дали са наследили моята самоувереност, но това не е и необходимо. Те трябва сами да се преборят с живота. А това понякога е по-трудно от прокарването на нови идеи.

„Ди Цайт“: Една известна ваша сентенция гласи: важното е човек да знае къде се намира планината.

Меснер: Неин баща всъщност е германският планински водач Йохан Грил, първият човек, изкачил Вацман[1] по източната стена. С което е искал да каже: аз трябва да знам какво искам; трябва да знам каква е моята цел. Мисля, че проблемът на мнозина млади хора днес е именно, че не знаят какво искат.

„Ди Цайт“: Само че понякога човек просто сам не знае какво иска, познато ли ви е това усещане?

Меснер: Не, аз знам какво искам.

„Ди Цайт“: Във всяка ситуация, винаги и навсякъде?

Меснер: Не. Научих това с течение на времето. Между десетата и двайсет и петата си годишнина бях ентусиазиран катерач. Но никога не бих могъл да си представя, че един ден ще покорявам хималайските осемхилядници. И ето че през 1970 ми се отвори възможност да се включа в една експедиция за Нанга Парбат, ръководен единствено от желанието да изживея легендарната Рупалска стена, най-високата стена в света, за която се е говорело, че ще остане завинаги непреодолима. Само че след като изкачих Рупал, вече не можех да катеря, защото пръстите на краката ми измръзнаха и няколко бяха ампутирани. Така че през 1970 настъпи първият прелом в моя живот.

„Ди Цайт“: По време на тази експедиция, при много драматични обстоятелства, загива и брат ви. Въпреки това оттогава нататък вие се отдавате изцяло на алпинизма.

Меснер: През януари 1971 подадох оставка като учител и си рекох, че ще правя това, което винаги най-съм обичал да правя – търсене на приключения. И така станах високопланински алпинист, специалист в една дисциплина, която тепърва трябваше да изуча. Внимателно гледах какво и защо го правят по-старите, кое смятам за правилно и кое не. Не след дълго бях в състояние сам да финансирам моите начинания. Аз бях първият, изкачил един осемхилядник практически без никакви средства. Други харчеха 300 000 долара, аз 10 000 за една и съща цел. Така открих ключа за изгодно финансиране и станах експерт в алпинизма. Можех да си позволя повече експедиции от другите, можех да си позволя също някой и друг провал, а освен това имах и повече успех. Започнах да пиша книги, да изнасям доклади, да организирам експедиции. Можах да си построя къща и да си купя цял замък[2].

„Ди Цайт“: Вие станахте най-прочутият алпинист на всички времена, един вид попзвезда.

Меснер: Точно обратното, трябваше да търпя много завист и нападки! Но никога повече нямах проблеми с финансирането на моите мечти. Което беше голям проблем в началото, тъй като не произлизам от богато семейство. Когато приключих с осемхилядниците, си дадох сметка, че оттук нататък мога само да се повтарям. Затова реших да предприема нещо различно. Моите спонсори обаче ми казаха пустинята не ни интересува, ти си повелителят на Хималаите. Аз отказах да играя тяхната игра, останах без спонсори и започнах отначало. Преориентирах се към приключения на хоризонтално равнище, от Антарктика до Гоби.

„Ди Цайт“: Знаем, че всяка година правите обиколка в планините с Ангела Меркел. Човек се пита, какво ли си говорите?

Меснер: Докато ходим не говорим, едва когато стигнем крайната цел или в хижата.

„Ди Цайт“: Преценката на експерта – как се представя германската канцлерка в планината?

Меснер: Тя е по-твърда и издръжлива от редица други, с които съм ходил.

Преведе от немски Стоян Гяуров

Die Zeit, Kann man Willensstärke trainieren? (25. 5. 2018)

[1] Връх в баварските Алпи (2714 м).

[2] Меснер създаде и шест собствени музея, „Планински музеи Меснер“ (MMM – Messner Mountain Museum).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s