С т о я н Г я у р о в
– Yuri Slezkine, “The House of Government” (Юрий Сльозкин, „Домът на правителството“): сагата на болшевишката революция, разказана през живота и трагичната по правило смърт на номенклатурните наематели на гигантския жилищен блок в Москва, известен като Дом на Набережной, обезсмъртен от Юрий Трифонов в повестта му „Онзи дом на брега на реката“; академична история, роман и семеен мемоар, облъхнат от дъха на Гросман, Пастернак и Солженицин. Шедьовър.
– Antonio Muñoz Molina, „Like a Fading Shadow“ (оригинално заглавие “Como la sombra que se va”; Антонио Муньос Молина, „Като чезнеща сянка“): опитът на Джеймс Ърл Рей, убиеца на Мартин Лутър Кинг, да се отърве от правосъдие е само сюжетната рамка на този прегазващ всички жанрови определения роман, който ме остави зашеметен и омаян – също както навремето „Сефарад“.
– и, immodestamente, „Емигрантите“ от В. Г. Зебалд: четири дълги разказа за стаеното у човека безпокойство от света и историята, и обреченото търсене на спасение от него.
Моята антикнига на 2018: „Политически некоректно“ от Петър Волгин – един надървен, агресивен, криптофашистки пасквил срещу либерализма; идейно-политическо, а може би и мозъчно разстройство в кафяво. За боклука.
Императорът на сладоледа 