Моите книги на 2018

С т о я н  Г я у р о в

Yuri Slezkine, “The House of Government” (Юрий Сльозкин, „Домът на правителството“): сагата на болшевишката революция, разказана през живота и трагичната по правило смърт на номенклатурните наематели на гигантския жилищен блок в Москва, известен като Дом на Набережной, обезсмъртен от Юрий Трифонов в повестта му „Онзи дом на брега на реката“; академична история, роман и семеен мемоар, облъхнат от дъха на Гросман, Пастернак и Солженицин. Шедьовър.

Antonio Muñoz Molina, Like a Fading Shadow (оригинално заглавие “Como la sombra que se va”; Антонио Муньос Молина, „Като чезнеща сянка“): опитът на Джеймс Ърл Рей, убиеца на Мартин Лутър Кинг, да се отърве от правосъдие е само сюжетната рамка на този прегазващ всички жанрови определения роман, който ме остави зашеметен и омаян – също както навремето „Сефарад“.

– и, immodestamente, „Емигрантите“ от В. Г. Зебалд: четири дълги разказа за стаеното у човека безпокойство от света и историята, и обреченото търсене на спасение от него.

Моята антикнига на 2018: „Политически некоректно“ от Петър Волгин – един  надървен, агресивен, криптофашистки пасквил срещу либерализма; идейно-политическо, а може би и мозъчно разстройство в кафяво. За боклука.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s