Императорът на сладоледа

Е в г е н и й  М о р о з о в

На ринга са два технологически гиганта. Корпорацията Епъл забрани най-безцеремонно на Фейсбук употребата на някои развити от нея апс и по този начин явно парализира частично своя конкурент. Този последен сблъсък е идеална илюстрация на три опасни тенденции на дигиталния капитализъм – тенденции, които навеждат на мисълта, че в този случай понятия като „надзорнически капитализъм“ или „платформен капитализъм“ са твърде благодушни. Подобен високо технологичен саботаж на обществото заслужава названието „мошенически капитализъм“.

Но какво точно се беше случило? Преди няколко години Фейсбук – корпорацията, алчна за все повече и повече потребителски данни – откри едно ново средство за тази цел. През 2013 Фейсбук изкупи израелската фирма Онаво, която предлага една VPN (Virtual Private Network – виртуална частна мрежа); тоест, комуникационна мрежа, която позволява обикновено на потребителите да се движат анонимно в мрежата, охранявайки личните им данни от доставчиците на посещаваните страници. На теория Онаво предлага точно това: „Сигурност за теб и твоите данни“.

Фирмата спази обещанието си – с едно изключение: данните отиваха вече директно във Фейсбук. Тук виждаме първата тенденция на дигиталния мошенически капитализъм: лъжи, преувеличения и изкривяване на действителността, така че в последна сметка на потребителя се пробутва точно обратното на обещаното. Вместо утопичният дух на Силициевата долина – едва прикрит цинизъм.

След като Епъл разкри номера, през август миналата година компанията изхвърли Онаво-ап от своя магазин за апликации. Но това не беше краят на историята. Миналата седмица се оказа, че Фейсбук е открил пролука, предоставяща му все така достъп до потребителските данни и то благодарение на едно вътрешно споразумение с Епъл, което позволяваше на служителите на Фейсбук да разработват определени апс и – заобикаляйки магазина за апс – да ги инсталират с изпитателни цели, но само в рамките на фирмата.

Вместо това Фейсбук лансира една програма, изплащаща по 20 долара месечно на всеки юноша, който инсталира определена ап на своя мобилен уред; главната цел е всички лични данни и търсения на потребителя да бъдат насочени към Фейсбук. Но защо тази компания, която е натрупала вече почти безкрайна маса от данни, иска още повече такива? Защото иска да смаже всяка конкуренция на това поле. А потребителите са просто маневрена маса.

Тук се проявява втората тенденция на дигиталния мошенически капитализъм: растеж на всяка цена. Фейсбук се опасява да не изгуби терен от нови играчи като Снапчат и прави всичко възможно да осуети това. Част от стратегията се свежда до повишаване на т.н. „потребителски ангажимент“; един елегантен евфемизъм за това потребителите да бъдат направени зависими от предлаганите услуги. Друга част от усилията са насочени към копиране на всяка нова успешна идея на конкуренцията. Ако Фейсбук може да си осигури данни за това как юношите използват страниците на конкуренцията, тогава компанията може веднага да задейства своите несравнимо по-големи ресурси, за да запази преднината си в надпреварата.

Миналата седмица Епъл разкри и този втори саботаж, и незабавно отне развойния сертификат на Фейсбук – споменатото по-горе разрешение за инсталиране на определени апс само за фирмена употреба. По този начин всички апс, инсталирани в рамката на това споразумение, станаха непотребни, което – така поне се предполага – трябва да е предизвикало паника във Фейсбук, защото редица инструменти, засягащи вътрешното планиране и организация, също отпаднаха от употреба. Но щом толкова много вътрешнофирмени дейности и процеси зависят от апс, предоставяни от други доставчици, това може лесно да те превърне в заложник на твоя партньор.

Така стигаме до третата тенденция на дигиталния мошенически капитализъм: той поставя всички в зависимост от централизирани структури – апс или платформи – и следователно от добрата воля на доставчика. Естествено, действията на Епъл в този случай са били вероятно оправдани. Само че оттук идва един опасен сигнал: ако някой от технологическите гиганти заподозре едно предприятие, страна или НПО, че нарушава постановените от него норми, той може да наложи едностранни санкции и да лиши съперника си от достъп до ценни ресурси.

Онова, което по-рано се регулираше от закона и демократичния процес за взимане на решения, днес се намира изцяло в сферата на частни договори между доставчици и техните клиенти – при което предимно първите са онези, които диктуват условията. Това развитие им дава огромна социална и политическа власт – подобна на онази на националните държави, а в някои отношения може би дори още по-голяма.

Тогава: какво да се прави? Някои, сред тях Роджър Макнейми – бивш инвеститор в ИТ-сектора и бивш съветник на Марк Зукърбърг, който все още притежава акции от Фейсбук, – предлагат да се намали рязко обемът на дигиталните услуги, финансирани чрез реклама. Макнейми смята, че именно зависимостта от рекламата – и по този начин натискът постоянно да доказваш, че потребителите се тълпят на твоята платформа – кара Фейсбук да цица все повече данни и така да манипулира нашето поведение, че ние ставаме неспокойни, когато си позволим да не сме онлайн.

Вместо финансиране чрез реклама, Макнейми предлага въвеждането на такса, така че да плащаме месечно за употребата на фейсбук, също както плащаме за нетфликс. Рекламата ще отпадне, а с нея и необходимостта да се събират потребителски данни или да се въздейства върху поведението на потребителите.

Това обаче може да се окаже още една калифорнийска утопия, при която в последна сметка ние ще помогнем на Марк Зукърбърг и други като него да натрупат още повече пари. Защото действителността е следната: всичко, което правим и решаваме онлайн – и данните, които генерираме по този начин, – помага на социални мрежи като Фейсбук и Ютюб за оплождането на техните собствени гигантски резерви от непресято съдържание. Колкото по-точно знаят какво харесваме и какво не, толкова по-прецизно те могат да настройват своя newsfeed и да ни предлагат неща, които ние смятаме за уместни и интересни.

Една услуга на базата на такса, функционираща без ползване на потребителски данни, не би могла никога да ни предложи същото като услуга, която прави това – било то само, за да реагира максимално точно на нашите желания и нужди. Идеята, че Нетфликс може да се откаже да направлява с помощта на нашите данни поведението ни, включително и това да не прекъсваме абонамента си, сигурно ще се стори смехотворна на всеки потребител на тази платформа.

Още веднъж: какво да се прави? Необходим е радикално нов подход, а именно: намеса на правителствата, които да обяснят на технологическите фирми, че данните, които смятат за своя собственост, принадлежат не на тях, а на гражданите. Фирмите трябва да имат възможност да предлагат своите услуги, привилегия, за която обаче ще трябва да плащат съобразно своите мащаби и местонахождение; малките и локалните нови предприятия би трябвало да плащат по-малко, отколкото американските и китайските гиганти.

Достъпът на ИТ-индустрията до личните данни обаче трябва да бъде пресечен – те ще останат притежание на гражданите. Всяка манипулация с данни с цел използването им за препоръки или прогнози трябва да изисква личното съгласие на потребителя и да бъде регламентирана от съответен демократично приет закон – при което фирмите ще бъдат също така задължени да разкрият как функционират техните алгоритми.

Без подобна намеса, ние ще продължим да живеем с дигиталния мошенически капитализъм, който се оказа толкова деструктивен със своите лъжи, стратегия на растеж на всяка цена и централизиране на личната власт. Данните са скъпоценни колкото петрола. Но те са още по-важни от петрола, защото са жизнен еликсир за демокрацията. Затова традиционните мерки, с които бяха вързани ръцете на петролните концерни – например, картелното право, – са безсилни срещу технологическите гиганти.

Необходими са много по-радикални решения. Ако това не стане, капиталистите-мошеници ще ни наложат своите собствени решения – и те няма да бъдат гратис.

Превел от немски Стоян Гяуров

Evgeny Morozov, Nur noch der Staat kann den Tech-Giganten Paroli bieten. “Neue Zürcher Zeitung”.

Евгений Морозов е автор и блогър, който изследва социалните и политическите последствия от модерните технологии и медии. Завършил е Американския университет в България и има докторат по история на науката от Харвард.