М и г е л Д и л е й н и
Когато Садио Мане тресна топката в мрежата на „Шефилд Юнайтед” миналия ден, беше невъзможно човек да не се удиви как отново всичко си дойде на място за „Ливърпул” – но не само в конкретния смисъл. Това попадение последва едно великолепно двойно подаване с Мохамед Салах, отразяващо пълния синхрон между двамата нападатели в най-завладяващата модерна тактическа постройка, разработена от вероятно най-добрия треньор в световния футбол днес, Юрген Клоп. Тази вдъхновена игра е естествен продукт на най-интелигентния проект в съвременния футбол. „Ливърпул” сглобиха най-добрия отбор, имат най-добри резултати и – логично – са пример за подражание.
Всичко това е вярно, но същевременно е вярно, че постиженията на „Ливърпул” са пример за нещо не толкова вдъхновяващо: те са естествен продукт на супер клубния свят, в който вирее днешният футбол. Също като в обществото, това е свят, наказващ онези, които се оказват извън задушаващата прегръдка на хипер капитализма.
Щеше да бъде много по-лесно да говорим за всичко това, ако рекордните резултати на „Ливърпул” бяха уникални – но те не са. Само преди две години „Манчестър Сити” регистрира почти идентични показатели. В цяла Европа едни и същи големи клубове – „Ювентус”, „Байерн”, „Пари Сен-Жермен”, „Барселона” – печелят отново и отново съответното национално първенство. Клубове от съответните страни доминират тотално групата на финалните 16 в Шампионската лига.
В историята на футбола никога не е имало подобна ситуация, при която за толкова кратко време падат толкова много рекорди – и същевременно толкова много резултати са напълно предсказуеми. Това не е някаква грандиозна случайност, а следствие от концентрацията на огромни ресурси в няколко клуба.
Това е може би най-големият проблем в съвременния футбол, от който произтичат неприятни последствия. Така именно се стигна до кончината на клуб като „Бери” и може да се стигне до създаването на европейска супер лига. Ето колко екстремна е станала икономическата действителност във футбола. Ето защо спечелването на шампионската титла на Англия от „Лестър Сити” беше „чудо” от порядъка на 5000 : 1.
Тук трябва да подчертаем, че самият „Ливърпул” отправи предизвикателство към тази икономическа действителност, като изобщо си позволи да се конкурира със „Сити”. Те трябваше да напрегнат оптимално всичките си сили и мисъл, за да се надяват на успех. По правило те не би трябвало да надвият „Сити”. Всичко това е чудесно – но би било наивно да се мисли, че то се дължи само на едно гениално организирано предизвикателство.
„Ливърпул” разполагаха със значителна финансова платформа, платформата на един супер клуб, без каквато и най-интелигентните решения биха били безпредметни, когато се стигне до актуалното премерване на силите. Тя не беше богато колкото тази на „Сити”, но все пак беше една солидна основа.
Когато кажем „супер клуб”, всеки си представя петролни милиарди и гигантски трансфери. Това е част от картината, разбира се, но фундаменталната дефиниция е по-проста: става дума с колко пари разполагаш, които те поставят над прага на определен финансов потенциал. Днес „Ливърпул” може да си позволи едни от най-високите заплати в световния футбол, а това общо-взето е най-важният фактор, когато говорим за конкурентоспособността на футболното поле. Класациите в националните лиги са превъзходно отражение на тази истина.
Някои може би ще възразят, че „Ливърпул” едва не фалира преди десетина години. Но това само откроява още по-силно техните постижения днес, качеството на мисленето в този клуб. И разбира се решаващата роля на ФСГ, американската финансова група, собственик на клуба, която в съответствие с интелигентността, демонстрирана в хода на целия този проект, идентифицира „Ливърпул” като клуб, представящ се под възможностите си, но с огромен спортен, а оттам и финансов потенциал. Блестящият бизнес подход на ФСГ оптимизира този потенциал до днешното равнище на все повече клубни отличия и все по-големи ресурси.
Ето защо „Ливърпул” са един супер клуб. Те нямаха зад гърба си Абу Даби, Катар или Абрамович, но в исторически план имаха изключителен клубен статут и огромна глобална популярност, които бяха назрели за оптимизация. Подобна история виждаме при „Манчестър Юнайтед”, „Барселона”, „Реал Мадрид”, „Байерн”, „Ювентус” и, в по-малка степен, при „Арсенал”. Тези клубове разполагат с глобална мощ, която обрича предварително онези техни съперници без свръх богат собственик. Ето защо Клоп не отиде в „Евъртън” през 2015, нито пък Гуардиола в „Лацио”. Това е положението.
На този фон невероятният сезон, на който се радва „Ливърпул”, не е повод само за невъздържани хвалебствия, а и за размисъл върху състоянието на футбола и посоката, в която се развива. В действителност превъзходната серия на „Ливърпул” е симптом на един по-голям проблем, а именно, че растящото финансово неравенство води до растяща деформация на резултатите и уврежда онази непредвидимост, която прави футбола такава велика игра. Парите винаги са диктували играта, да, но никога до такава степен. Сегашното положение е безпрецедентно.
Разбира се, казаното не означава, че футболът е станал напълно предсказуем. Все още става дума за хора. Треньорът ще омръзне на играчите. Ще се взимат глупави решения. Някои клубове ще отпаднат. Изненади са възможни. Само че, ако един супер клуб се фокусира правилно, резултати като тези на „Ливърпул” стават нормата. Никаква изненада всъщност, защото такава е общата картина в условията на хипер капитализма.
Казаното не цели да хвърли сянка върху блясъка на днешния „Ливърпул”. Този отбор и този треньор биха се радвали на същия успех по всяко време. Но в днешно време те постигат резултати, които се превръщат в рутина за група супер клубове, които са улучили вярната настройка. А това не е здравословно за спорта.
Превод от английски Стоян Гяуров
Miguel Delaney, Liverpool’s incredible run. The Independent.
Императорът на сладоледа 