С е б а с т и а н К л а й н ш м и т
Английският писател Матю Арнолд казва, че „свободата е един много добър кон, но само, за да те отведе някъде“. На същото мнение беше и Роджър Скрутън. От една страна, защото той самият обичаше да язди, от друга, защото знаеше, че понятието „свобода“ не изчерпва отговора на въпроса в какво вярват консерваторите. Свободата се нуждае от цели, най-добре смислени цели. Консерватизмът, казваше покойният вече философ Скрутън, започва с чувството, споделяно от всички зрели хора, че това, което е добро, може лесно да бъде разрушено, но трудно да бъде възстановено. Революциите през ХХ век, както отляво, така и отдясно, са най-добрият исторически пример за това.
Като завършен консерватор, Скрутън беше рядка птица сред публичните интелектуалци в днешна Западна Европа. Старите либерали като него – наричани виги във Великобритания – станаха рядкост тук и не определят вече условията на обществените комуникации. Впрочем той минаваше за различен и от своите едноверци, защото се отнасяше с подозрение към всичко назадничаво.
Който се пита има ли смисъл да се четат консервативни автори, трябва първо да си изясни какво означава „консервативен“. В случая със Скрутън неговата консервативна настройка има времева и пространствена страна. Опрян на Едмънд Бърк, който беше неговият идол, той разбираше под общество взаимната обвързаност на мъртвите, живите и все още неродените. Обвързаност, която не се основава на някакъв договор, а възниква чрез нещо подобно на любов. Ние, живите, сме брънки от една дълга верига от даващи и взимащи и трябва да сме наясно, че нямаме право да унищожаваме доброто, съградено от нашите предци. Обществото е общо наследство, от което трябва да се научим да ограничаваме нашите искания. В този смисъл, доколкото в консерватизма има място за равенство, то това е равенство между поколенията.
При Скрутън надпоколенческото понятие време намира съответствие в понятието пространство, стеснено до периметъра на отделни територии. Въздигнатият през 2016 от кралицата в благороднически ранг сър Роджър беше един свързан със земята благородник и като такъв – защитник на провинциалната уседналост. Неговата идея за нация и държава се базира на териториалния принцип. Локалната обвързаност на правото и свободата е основен момент на лоялността на гражданите и гарант на техния суверенитет. Същевременно тя е извор на традицията. Тук именно се корени усещането за общност – не по-малко от привързаността към родното място и отечеството.
Който обиколи на кон пейзажа от детството на Скрутън, разбира за какво става дума. Философът живееше в своя чифлик в югозападна Англия. Неговата философия е и философия на земята, на природосъобразния живот в малки общности и на опиращия се на самопомощта добросъседски живот. Регионална вкорененост, вместо глобална изкорененост. Както казва Леополд Кор[1], този така проницателен противник на всичко колосално: Small is beautiful. И по-нататък: Whenever something is wrong, something is too big[2].
Скрутън е и мислител на урбанизма. Той вижда в града, такъв, какъвто сме го наследили от древните гърци, една институция, която е тясно обвързана с духа на Европа. Скрутън смята, че урбанизираните общества са двигателят на всички важни културни, политически и религиозни постижения на цивилизацията. Затова в западното културно наследство няма нищо по-скъпоценно от европейския град. Същевременно той настойчиво напомня, че това наследство е поставено под натиск и апелира урбанизацията да се завърне към мярката за човека.
Рилке, или може би Валери бе казал, че танцът е женската форма на прославата. Във всеки случай, това изречение би могло да бъде и от Скрутън. Ако то е вярно, тогава малко феминизъм, тоест женственост в най-широк смисъл, не би ни навредил. Танцът е метафора за едно красиво изживяване, елегантно движение и съблазняваща близост. Противно на ездата, която се нуждае от посока, при танца целта е в самия него. В своето есе „Как да танцуваме правилно“ Скрутън дава редица ценни съвети.
Що се отнася до днешните младежи, които се тъпчат на дансинга, той казва, че те не се движат заедно, а „танцуват един край друг“. Според него разликата между „заедно“ и „един край друг“ е фундаментална и се проявява при всички човешки срещи, от воденето на разговор до влизането в еротичен контакт.
Скрутън нарича това загуба на заедността, която е видимият обществен знак на съвместното съществуване между свободни и разумни хора. Заедността трябва да бъде отново усвоена, най-добре с танцуване, истинско танцуване. Но само под звуците на музика, която няма нищо общо с монотонното друсане на един колектив от електризирани нарцисисти, направлявани от произвеждан по машинен път такт, а е носена от мелодия и ритъм, разпалващи близостта между живи тела. Роджър Скрутън, този консерватор, който всъщност е един стар либерал, беше изпреварил своето време.
Превод от немски Стоян Гяуров
[1] Леополд Кор (1909-94), американски учен от австрийски произход, вдъхновител на движението Small is beautiful.
[2] Малкото е красиво… Когато нещо не е наред, нещо е прекалено голямо.
Sebastian Kleinschmidt, Einer der letzten Altliberalen. Neue Zürcher Zeitung
Императорът на сладоледа 