Тръмп, американският самодържец

Н а й ъ л  Ф ъ р г ю с ъ н

„Не с повече уважение или снизходителност се отнасяше той и към Сената. Той заставяше някои от сенаторите, заемащи висши длъжности, да тичат край колесницата му, облечени в тогите си, а на софрата не се свенеше да ги кара да стоят като роби до главата или при нозете му, както се беше изтегнал на своето ложе“ – Светоний за Калигула в своята книга „Животът на цезарите“. И наистина, когато дойде времето да се напише историята на залеза и рухването на американската република, ще трябва да се намери историк с усета за гротескови детайли на Светоний, за да пресъздаде пълнокръвните портрети на президентите на тази република.

Читателите ще трябва да познават еротичната авантюра с пурата на Клинтън, ако искат да разберат самодоволството, от което бе облъхнато неговото управление. Те трудно биха схванали нахлуването в Ирак, ако не им бъде обяснено как Джордж Буш беше манипулиран от своя вицепрезидент и военен министър Дик Чейни. Няма да може да проумеят и фаталната грешка на президентството на Обама, ако не придобият усет за неговата хладна дистанцираност – за неговото едва прикрито презрение към онези избиратели, които са „огорчени и са се вкопчили в пушките или в религията си, или пък изпитват антипатия към хората, различни от тях“.

Със сигурност никой няма да помни Доналд Тръмп – човека, който дойде на власт с помощта именно на тези избиратели, – заради неговото великодушие или неговото покаяние. Едва отървал се, благодарение на Сената, от обвиненията в Камарата на представителите, Тръмп се нахвърли срещу всички, които според него били виновни за неговия импичмънт.

„Това беше гадно, това беше корумпирано, гадни полицаи, анонимни обвинения, всевъзможни лъжци“, заяви президентът миналата седмица след отпадането на обвиненията срещу него. Джеймс Коуни, уволненият от Тръмп бивш директор на ФБР, бил „истинска катастрофа“. Разследването на Робърт Мълър за предполагаемата руска намеса в изборите през 2016 било „пълна глупост“. Адам Шиф от демократите, който ръководеше процедурата по импичмънта, бил „един злобен, ужасен човек“. „Ужасна“ била и Нанси Пелози, председателката на Камарата на представителите. Присъстващите на гневното президентско словоизлияние, сред тях водещи представители на републиканците, аплодираха – в ролята на робите – неговата тирада.

Изброявам тези подробности, защото те са показателни за днешната атмосфера във Вашингтон. Според СиБиЕс сенаторите републиканци били предупредени: „Гласувайте срещу президента и ще бъдете набучени на кол“. „Насаме републиканците признават, че са гласували за Тръмп от страх“, твърди в статия за „Ню Йорк Таймс“ сенаторът демократ Шърод Браун. Аз обаче защитавам една друга теория: те подкрепиха Тръмп, защото изобщо не са убедени в преизбирането му наесен.

Ричард Никсън се видя принуден да подаде оставка, преди да се стигне до импичмънт, защото допитванията показаха ясно на републиканците в Конгреса, че той е изгубил непоправимо доверието на избирателите. Само че това стана през втория мандат на Никсън. От тази гледна точка, демократите трябваше може би да оставят за следващата година импичмънта срещу Тръмп.

В момента Тръмп изглежда на път към своя втори мандат. Икономистите, които през последните три години предричаха рецесия, изглеждат сега като глупаци. Междувременно 63 % от американците одобряват начина, по който Тръмп работи по отношение на икономиката – това е най-високото одобрение за икономическата политиката на всички президенти след 9/11. При републиканците одобрението за Тръмп опира в тавана – 94 %, а при безпартийните възлиза на 42 %.

На първичните избори в Айова, първите стъпки към избора на кандидат за президент на демократите, противниците на Тръмп успяха да се изложат по най-глупашки начин. Предварителните избори може да са една архаична процедура, но по принцип тя продължава да функционира. Фаталната грешка се състоеше по-скоро във въвеждането на смартфон апликации в процедурата. А когато нещо се прави по старомодния начин, най-добре е да се залага на хартията и молива.

Какво научихме от Айова – освен това, че въпреки милионните дарения от Силициевата долина, демократите изостават с технологията? Първо, че кампанията на Джо Байдън е все още доста колеблива. Второ, че ако демократите имат таен фаворит, това е Пийт Бътиджидж, младият, енергичен и хомосексуален бивш кмет на Саут Бенд, Индиана. Трето, че ако Майк Блумбърг не участва в Айова или в другите предварителни избори, това не накърнява шансовете му да бъде номиниран: чисто и просто милиардерът Блумбърг е решил да си купи номинацията и за тази цел е похарчил досега 188 милиона долара.

Но може би най-важното, което ни напомни Айова, е колко лесно оспорваните изборни битки в САЩ може да избият във фарс и разочарование. Подчертавам това, защото демократът, който ще бъде номиниран накрая, има поне известен шанс да бие Тръмп – противно на преобладаващото днес мнение в Давос, Аспен, Манхатън или Силициевата долина.

Три от последните пет президентски избори в САЩ (2000, 2004 и 2016) бяха много оспорвани – решени в последна сметка с минимално мнозинство в изборната колегия. Ако (което е най-вероятно) Тръмп запази мнозинството си в „Слънчевия пояс“ – щатите, които се простират като един пояс от югоизток на югозапад, – тогава изборите и през тази година ще зависят от изхода в Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания.

И тук е проблемът на Тръмп. На изборите за Конгреса през 2018 от 44 до 49 % от избирателите в тези решаващи, така наречени swing states, посочиха здравеопазването като най-важната за тях тема. Три четвърти от онези, които са съгласни с това твърдение, гласуваха за демократите. Това не е всъщност голяма изненада, като се има предвид, че вноските за семейната здравна застраховка в Мичиган са се увеличили с 24 %, а в Уисконсин с 30 %.

По тази тема републиканците нямат аргументи. Те не успяха да премахнат Обамакеър, медицинското осигуряване, въведено от Обама, и да го заменят с нещо смислено. Сега върху тях пада отговорността за неговата „имплозия“. Преди четири години 66 % от избирателите хвърлиха вината за проблемите с Обамакеър върху демократите; днес 61 % винят републиканците.

Същевременно икономиката демонстрира сила при Тръмп (макар да не са създадени повече работни места, отколкото през последните три години от управлението на Обама). Да, вярно е, че никой президент през следвоенната епоха не е пропуснал да бъде преизбран, когато безработицата е била под 7 %. Освен това средният доход на домакинство се е покачил през миналата година с над 2000 долара. Само че поскъпналите вноски за медицинското осигуряване са погълнали една трета от този прираст, а търговската война – още една трета.

Само за четири години тези три решаващи щата преживяха и демографски промени, които не са в полза на републиканците: броят на белите избиратели без средно образование е намалял с около 2 %. Тъй че изходът ще бъде оспорван – дори демократите да номиниран Бърни Сандърс.

Дали евентуална победа на демократите би могла да спре неизбежното, както изглежда, превръщане на републиката в империя по римски образец? Съмнявам се – особено, ако изборите се окажат така оспорвани, както през 2000.

Представете си как кметът Пийт Бътиджидж се обявява за победител, още преди да са излезли окончателните резултати. Представете си реакцията на Тръмп. Представете си реакцията на неговата партия и неговите партийни привърженици. Представете си хаоса – а хаосът винаги е бил прелюдия към имперското самовластие.

Превод от английски Стоян Гяуров

Niall Ferguson, Donald Trump’s senators have paved the way to empire. Sunday Times


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s