Императорът на сладоледа

Л и д и я  Д е й в и с

Съпруга номер едно в страната

Съпруга номер едно се обажда, за да говори със сина си. Съпруга номер две отговаря припряно, дава телефона на сина на съпруга номер едно. Синът е доловил припряност в гласа на съпруга номер две и казва на майка си как помислил, че се обажда сестрата на баща му: вилнеещата леля, постоянно обаждащата се, неприятна жена. Съпруга номер едно се замисля: дали не е и тя още една постоянно обаждаща се, вилнееща жена? Не, вилнееща жена, но не постоянно обаждаща се. Макар че, за съпруга номер две също и неприятна жена.

            След разговора със сина, голямо безпокойство при съпруга номер едно. Синът липсва на съпруга номер едно, сеща се как преди години тя също отговаряше на телефона и разговаряше с вилнеещата сестра на мъжа си, постоянно обаждащата се, пазейки мъжа си от неприятната жена. Сега съпруга номер две пази мъжа си от неприятната сестра, постоянно обаждащата се, както и от съпруга номер едно, вилнеещата жена. Съпруга номер едно вижда това и си представя как бъдещата съпруга номер три пази мъжа си не само от вилнеещата съпруга номер едно, но и от неприятната съпруга номер две, както и от постоянно обаждащата се сестра.

            След разговора със сина, съпруга номер едно, често вилнееща, но сега спокойна жена, вечеря сама, макар и в компанията на един голям телевизор. Съпруга номер едно преглъща храна, преглъща болка, преглъща отново храна. Гледа съсредоточено реклама за лесно почистваема печка: майка, която не е истинска майка, мята изпърженото яйце върху нагорещената плоча, сетне изпържва второ яйце и дава нежна целувка на радостното си синче, което не е истински син, докато кокерът, който не е истинско куче на семейството, задига второто пържено яйце от чинията на сина, който не е истински син. Болката на съпруга номер едно се усилва, съпруга номер едно преглъща храна, преглъща болка, преглъща отново храна, преглъща отново болка, преглъща отново храна.

Мъж от нейното минало

Мисля, че майка ми флиртува с някакъв мъж от нейното минало, който не е баща ми. Казвам си: майка ми не би трябвало да има непристойни отношения с този „Франц“! „Франц“ е европеец. Твърдя, че е непристойно да се вижда с този мъж, докато го няма баща ми! Само че аз бъркам старата реалност с новата: баща ми няма да се върне вече. Ще остане във Върнън Хол. Що се отнася до майка ми, тя е на деветдесет и четири години. Как е възможно да съществуват непристойни отношения с една деветдесет и четири годишна жена? Впрочем причината за объркването ми трябва да е следната: макар че тялото на майка ми е старо, нейната способност за изневяра е все още млада и свежа.

Глава, сърце

Сърцето плаче.

Главата се опитва да помогне на сърцето.

Главата казва на сърцето как са нещата, отново:

ще изгубиш онези, които обичаш.

Всички те ще си отидат. Но дори земята ще си отиде, някой ден.

Сърцето се чувства по-добре, тогава.

Ала думите на главата не остават дълго в ушите на сърцето.

Сърцето е новак в това отношение.

Искам да се върнат, казва сърцето.

Главата е единственото, което сърцето има.

Помогни, глава. Помогни на сърцето.

Самюъл Джонсън е възмутен:

че в Шотландия има толкова малко дървета.

Как ще ги оплаквам?

Ще държа ли къщата си подредена, като Л.?

Ще развия ли някакъв нехигиеничен навик, като К.?

Ще се поклащам ли малко от една страна на друга, вървейки, като С.?

Ще пиша ли писма до редактора, като Р.?

Ще се оттеглям ли често в стаята си през деня, като Р.?

Ще живея ли сама в една голяма къща, като Б.?

Ще се отнасям ли студено към мъжа си, като К.?

Ще давам ли уроци по пиано, като М.?

Ще оставям ли маслото цял ден извън хладилника, за да омекне, като С.?

Ще имам ли проблеми с лентите за пишеща машина, като К.?

Ще имам ли силни възражения против пиенето на сок, като К.?

Ще бъда ли злопаметна по адрес на мнозина, като Б.?

Ще купувам ли големи самуни бял хляб от пекарната, като С.?

Ще държа ли кутии с миди във фризера, като С.?

Ще правя ли тъпи смешки в неподходящия момент, като Р.?

Ще чета ли детективски романи нощем в леглото, като С.?

Ще поддържам ли с козметична старателност собствената си персона, като Л.?

Ще пуша ли и ще пия ли яко, като К.?

Ще пия ли яко и ще пуша ли от време на време, като С.?

Ще каня ли вкъщи гости, включително с преспиване, като С.?

Ще бъда ли добре информирана за много неща, като К.?

Ще познавам ли класиците, като К.?

Ще пиша ли писма на ръка, като Б.?

Ще пиша ли „Скъпи двама мои“, като С.?

Ще използвам ли много удивителни и главни букви, като С.?

Ще включа ли стихотворение в писмото си, като Б.?

Ще търся ли често думи в речника, като Р.?

Ще се възхищавам ли на снимката на красивия президент на Исландия, като Р.?

Ще проверявам ли често етимологиите, като Р.?

Ще нося ли за подарък лале в саксия на задната врата, като Л.?

Ще давам ли малки соарета, като М.?

Ще получа ли лека форма на артрит в ръцете, като С.?

Ще гледам ли сив гълъб и сиво куче, като Л.?

Ще оставям ли радиото до леглото ми отворено цяла нощ, като С.?

Ще оставям ли в края на лятото прекалено много храна в наетата за сезона къща, като С.?

Ще ям ли често за вечеря един-единствен печен картоф, като д-р С.?

Ще ям ли сладолед веднъж в годината, като д-р С.?

Ще плувам ли сама в залива, дори при най-лошо време, като С.?

Ще пия ли вода, в която са били варени зеленчуци, като С.?

Ще надписвам ли папките си с неуверен почерк, като Р.?

Ще дъвча ли храната бавно и систематично, като д-р С.?

Ще се разхождам ли покрай канала, като Б.?

Ще водя ли гостите си покрай канала, като Б.?

Ще слагам ли пъпки от лилия в салатата за гостите, като Б.?

Ще излизам ли сутрин спретнато облечена и с оправено легло, като Р.?

Ще пия ли първото си кафе в единайсет часа, като Р.?

Ще подреждам ли вилиците във ветрило, а салфетките в редица, когато имам гости, като Л.?

Ще правя ли сутрин палачинки, когато пътувам, като С.?

Ще си нося ли алкохол в багажника на колата, когато съм на почивка, като С.?

Ще правя ли за Нова година задушени стриди, пълни с пясък, като С.?

Ще подавам ли внимателно на друг човек ножа с дръжката напред, като Р.?

Ще говоря ли на зарзаватчията против съпруга си, като С.?

Ще чета ли винаги с молив в ръка, като Р.?

Ще прегръщам ли моите опечалени деца твърде продължително и твърде често, като С.?

Ще пренебрегвам ли здравните предупреждения, като Б.?

Ще правя ли свободно парични подаръци, като С.?

Ще правя ли подаръци с животински теми, като С.?

Ще държа ли малък пластмасов печат в хладилника, като С.?

Ще ми бъде ли трудно да спя на ръката си, като Р.?

Ще сваля ли ризата си точно преди да умра, като Б.?

Ще нося ли само черно и бяло, като М.?

Странен импулс

Погледнах от прозореца към улицата долу. Слънцето напичаше и собствениците бяха излезли пред магазините си, за да се греят и да гледат минувачите. Само че защо бяха запушили ушите си? И защо хората на улицата бягаха, сякаш подгонени от някакъв ужасен призрак? След малко всичко се нормализира: този инцидент бе просто моментна лудост, защото хората не можеха да понесат разочарованието от своя живот и бяха отстъпили пред някакъв странен импулс.

Мухата

В дъното на автобуса,

вътре в тоалетната,

този много малък незаконен пътник,

пътуващ за Бостън.

Пътуване с майка ми

1

Отпред на автобуса пишеше „Бъфало“, все пак, а не „Кливланд“. Раницата беше от Клуб Сиера, а не от дружеството Одюбон.

Бяха казали, че автобусът, на който отпред пише „Кливланд“, е моят автобус, въпреки че аз не отивах в Кливланд.

2

Раницата, която носех за това пътуване, бе много солидна. Дори по-здрава от необходимото.

Репетирах различни отговори на евентуалния им въпрос какво нося в раницата. Щях да кажа „Това е пясък за саксиите“ или „Това е за една възглавница за ароматна терапия“. Бих казала и истината. Само че този път никой не провери багажа ми.

3

Бях сложила металния контейнер, добре увит в дрехи, в куфара ми на колелца. Това беше сега нейният дом, или нейното легло.

Не исках да я слагам в куфара на колелца. Мислех си, че ако е на гърба ми, ще бъде поне близо до главата ми.

4

Чакахме автобуса. Изядох една ябълка, толкова стара, че се бе спекла като ябълков сладкиш.

Не знам дали тя също чу и се притесни от записаното съобщение. Повтаряха го по високоговорителя през няколко минути. Това, което би я притеснило, бе лошата граматика в началото: „Поради съображения за сигурност…“.

5

Излизането от града ми се стори толкова окончателно, че за момент  си помислих дали ще ми стигнат парите за там, където се бяхме запътили.

Преди тя не можеше да излезе от дома си. Сега беше в движение.

6

Толкова отдавна тя и аз не сме пътували заедно.

Има толкова много места, на които бихме могли да отидем.

Моят син

Това е моят съпруг, а тази висока жена с него на вратата е новата му съпруга. Но ако той изглежда глуповато с новата си съпруга, и по-млад, тогава аз ставам по-стара, а той е също мой син, макар че навремето бе по-стар от мен, и беше мой брат в едно по-малко семейство. Тя, бидейки по-млада дори от него, сега ми е дъщеря, или снаха, макар че е по-висока от мен. Но ако тя е по-умна от една млада жена, и по-мъдра, тя не е вече толкова млада, а ако е по-мъдра от мен, тя е моя по-голяма сестра, тъй че той, макар все още мой син, трябва да е неин племенник. Но ако той, много висок, макар че тя е още по-висока, има дете, което е и мое дете, дали тогава аз съм не само майка, но и баба, а тя пралеля, макар че е моя сестра, или пък леля, макар и моя дъщеря? И дали тогава моят син не напусна дома ни с лелята на своето дете, или, още по-лошо, със своята собствена?

Нитцше

О, горкият ми татко. Съжалявам, че ти се подигравах.

Сега и аз пиша Нитцше неправилно.

Милдред и обоят

Снощи Милдред, моята съседка от долния етаж, мастурбира с един обой. Обоят свистеше и виеше в нейната вагина. Милдред стенеше. Сетне, тъкмо реших, че е свършила вече, тя започна да крещи. Аз съм в леглото с някаква книга за Индия. Усещах как нейното удоволствие минава през дъските на пода и прониква в стаята ми. Разбира се, би могло да има и друго обяснение за това, което чух. Може би не обоят, а свирещият на обоя проникваше в Милдред. Или пък Милдред галеше своето малко нервозно кученце с нещо тънко и музикално като обой.

            Крещящата Милдред живее под мен. Три млади жени от Кънектикът живеят над мен. Освен това има една пианистка с две дъщери на първия етаж и някакви лесбийки в сутерена. Аз съм трезв човек, майка, и обичам да си лягам рано – само че как може да водиш редовен живот в тази къща? Това е панаир от скачащи и наперени вагини: тринайсет вагини и само един пенис, моят малък син.

Излетът

Изблик на гняв близо до пътя, отказ да разговаря по пътеката, мълчание в боровата гора, мълчание по стария железопътен мост, опит за сближение във водата, отказ за прекратяване на разправията на плоските камъни, гневен вик на стръмния мръсен бряг, плач сред храстите.

Деверът

Той беше толкова тих, толкова дребен и изпит, сякаш го нямаше. Деверът. Чий точно девер, не знаеха. Нито откъде се появи, нито кога ще си отиде.

            Не можеха да разберат къде спи нощем, макар че оглеждаха за някаква вдлъбнатина в дивана или за безпорядък в кърпите. Той не оставяше никаква миризма след себе си.

            Не кървеше, не викаше, не се изпотяваше. Беше сух. Дори урината му се отделяше от пениса му и влизаше в тоалетната едва ли не преди да е излязла от него, като куршум от пистолет.

            Почти не го виждаха: влезеха ли в стаята, той изчезваше като сянка, изсулвайки се покрай рамката на вратата, плъзгайки се през прага. Дъх бе единственото, което чуваха от него, а и тогава дори не можеха да бъдат сигурни дали това не е бил някакъв лек бриз, преминал над чакъла отвън.

            Не можеше да им плати. Оставяше пари всяка седмица, но когато те влезеха в стаята по техния тромав, шумен начин, виждаха, че от парите бе останала просто една зелено-сребриста мъгла върху подноса на баба им, а когато посегнаха към нея, тя не беше вече там.

             Впрочем той не им струваше почти нищо. Не знаеха дори дали яде, защото той си взимаше толкова малко, че това бе нищо за тях, лакомниците. Той излизаше отнякъде нощем и започваше да снове из кухнята с един остър бръснач в своята бяла ръка с фини кости, режейки късчета от месо, ядки, хляб, докато чинията, тънка като хартия, му натежеше. Пълнеше чашата си с мляко, ала чашата бе толкова малка, че не побираше повече от петдесет-шейсет грама.

            Ядеше беззвучно и съвсем чисто, без капка да пада от устата му. На салфетката, с която бършеше устните си, не оставаше никаква следа. Не оставаше нищо изцапано по чинията му, не оставаше нито троха на подложката му за хранене, не оставаше нито следа от мляко в чашата му.

            Би могъл да им гостува с години, ако една зима не се оказа твърде сурова за него. Той не можеше да понася студа и започна да се разлага. Дълго време те не бяха сигурни дали е все още в къщата. Нямаше всъщност начин да разберат. Но през първите дни на пролетта изчистиха гостната стая, където, съвсем правилно, той бе спал, и където сега бе останало само някакво подобие на пара. Изтърсиха го от дюшека, изметоха го от пода, изтриха го от перваза на прозореца, и никога не разбраха какво бяха сторили.

Отегчителни приятели

Познаваме само четирима отегчителни хора. Останалите си приятели намираме за много интересни. Само че повечето от нашите приятели, които намираме за интересни, ни намират за отегчителни: най-интересните ни намират за най-отегчителни. На малцината, които са някъде по средата, и при които е налице взаимен интерес, не смеем да се доверим: усещаме, че всеки момент те може да станат твърде интересни за нас, или ние твърде интересни за тях.

Загуба на паметта

Питате ме за Едит Уортън.

Ами, името ми е много познато.

Пари

Не искам повече подаръци, картички, телефонни обаждания, награди, дрехи, приятели, писма, книги, сувенири, кученца, списания, земя, машини, къщи, развлечения, почести, добри новини, вечери, бижута, ваканции, цветя или телеграми. Искам само пари.

Как У. Х. Одън прекарва нощта в къщата на свой приятел

Единственият буден, къщата притихнала, улиците тъмни, студът, проникващ през завивките му, той не желае да притеснява своите домакини и така, първо, неговата зародишна поза, търсенето на топла кухина в дюшека…

            Сетне неговата потайна екскурзия по пода в търсене на стол, на който да се качи, и нестабилното посягане към завесите, които разстила върху другите завивки върху леглото си…

            Задоволството му от новата тежест, която го притиска, после спокойният му сън…

            Един друг път на този буден гостенин отново му е студено, но не намира завеса в стаята си, излиза крадешком и взима със същата цел килима от хола, който ту се прегъва и изпъва в сумрачния коридор…

            Това, че неговата тежест е като тежка ръка върху му, а прахът задушава ноздрите му, е нищо в сравнение с това, че килимът задушава неговото неудобство…

Афинитет

Чувстваме афинитет към даден мислител, защото сме съгласни с него; или защото той ни показва какво бяхме мислили вече; или защото ни показва в по-ясно артикулирана форма онова, което мислехме вече; или защото ни показва онова, което тъкмо щяхме да мислим; или което рано или късно щяхме да мислим; или което щяхме да мислим много по-късно, ако не бяхме го прочели сега; или онова, което вероятно щяхме да мислим, но никога не бихме мислили, ако не бяхме го прочели сега; или което бихме искали да мислим, но никога не бихме мислили, ако не бяхме го прочели сега.

Млада и бедна

Обичам да работя близо до бебето, тук на бюрото ми под светлината на лампата. Бебето спи.

            Все едно, че отново съм млада и бедна, щях да кажа.

            Но аз все още съм млада и бедна.

Изневяра

С годините, фантазирайки за други мъже, за мъже, различни от съпруга й, тя не бленуваше вече за сексуална близост, както навремето, може би за да му отмъсти, когато беше ядосана, може би от самота, когато той беше ядосан, а само за обич и пълно разбирателство, държане на ръцете и гледане в очите, често на публично място, някое кафене, например. Тя не разбра дали тази промяна настъпи от уважение към съпруга й, защото тя го уважаваше истински, или просто от умора към края на деня, или пък от мисълта какво трябва да очаква от самата себе си, дори във фантазията си, сега, когато бе вече на определена възраст. А когато бе особено изтощена, тя не можеше да се настрои дори за обичта и пълното разбирателство, а само за някаква най-невинна форма на компания, като например, че седят на столове сами в една стая. Стана така, че когато остаря още повече, когато стана още по-уморена, а сетне още по-стара и още по-уморена, настъпи друга промяна и тя откри, че сега и най-невинната форма на компания, заедно сами, я напрягаше твърде много и бе трудна за поддържане, така че нейните фантазии се ограничиха до един вид спокойно приятелство сред други приятели, от такъв вид приятелство, каквото би могла да има всъщност с кой да е мъж, с чиста съвест, и каквото имаше наистина с мнозина мъже, които бяха, или не, и приятели на съпруга й, приятелство, което й даваше утеха и сила през нощта, когато приятелствата в будния й живот не бяха достатъчни, или се бяха оказали недостатъчни през деня. Така тези фантазии станаха неразличими от действителността на нейния буден живот и не можеха изобщо да се смятат за каквато и да било форма на изневяра. Само че тъй като бяха нейни самотни нощни фантазии, тя продължи да ги възприема като един вид изневяра, и може би, защото подхождаше към тях в този дух на изневяра, каквито може би трябваше да бъдат, за да й вдъхват утеха и сила, те продължиха да бъдат, фактически, един вид изневяра.

Финанси

Ако със събиране и изваждане се опитат да определят дали връзката им е равностойна, няма да се получи. От своя страна, той дава 50 000 долара, казва тя. Не, 70 000, казва той. Няма значение, казва тя. За мен има, казва той. Това, което тя дава, е едно подрастващо дете. Това актив ли е или пасив? Изобщо, трябва ли да му бъде благодарна? Тя може да се чувства благодарна, но не задължена, не че му дължи нещо. Трябва да има някакво равенство. Аз просто обичам да съм с теб, казва тя, а ти обичаш да си с мен. Благодарна съм ти, че ни издържаш, освен това знам, че понякога моето дете те дразни, макар да казваш, че е добро дете. Но не знам как да го измисля. Ако дам всичко, което имам, и ти дадеш всичко, което имаш, това не е ли вид равенство? Не, казва той.

Превод от английски Стоян Гяуров

The Collected Stories of Lydia Davis.