Императорът на сладоледа

Е л и ъ т  У а й н б ъ р г ъ р

Голият земекоп живее в Източна Африка. Той не знае това, защото е сляп и живее под земята. Не знае също, че е може би най-грозното животно на света. Изведнъж, само с едно изречение, Елиът Уайнбъргър рязко разчупва тази зоологическа рамка и разкрива един изненадващ морален хоризонт.

*

Голите земекопи нямат козина, но устните им са окосмени. Тяхната розова, петниста кожа е отпусната и виси на гънки, като нещо изгубило значителна част от теглото си, за да могат по-лесно да се промушват през своите тесни тунели. Резци като щипки стърчат от устата им, единствената характерна черта в техните неопределими лица. Голият земекоп може да се събере, с висяща опашка, върху пръстите на разтворената ви ръка. Те са под земята от поне три милиона години.

Никога не излизат на повърхността. Те са слепи. Техният свят не е лабиринт, а прав тунел, дълъг два или три километра, с безброй задънени разклонения и известен брой по-големи камери. Изхранват се с грудковите корени, растящи срещу им.

В една типична колония живеят до триста голи земекопи, които всеки месец прехвърлят един тон боклук. Имат кастова система, трислойна като индийската. Най-дребните сред тях са копачи и събирачи на храна. Те работят през нощта в една линия, мъжки и женски наравно, като челният земекоп рие земята и я изритва назад към следващия, който, от своя страна, я изритва назад, и така до последния, който изкопава временна дупка на повърхността, изритва навън боклука, с тяло изложено на луната и на хищниците, след което отново запушва дупката. Когато попаднат на корен, те отхапват късчета и ги носят на другите.

Средните по размер са воините. Те се опитват да изтласкат клюновите змии, брадавичестите змии, белоустите змии и пясъчните боа, които понякога проникват вътре. Нападат със серия от ситни ухапвания, които, необяснимо защо, действат моментално и са смъртоносни, особено ако змията е по-дребна. Ако, случайно, две колонии от голи земекопи се сблъскат, копаейки една срещу друга, техните воини се бият до смърт. 

Тези касти служат на най-едрите, чието предназначение е размножаването. Възпроизводството се осъществява само от една женска, нещо уникално сред бозайниците. Тя е несравнимо най-дългата, най-дебелата и най-агресивната в колонията. Умре ли, настъпва хаос. Обслужвана е от един до трима мъжкари, които не правят нищо друго. Цялото им време е заето с това да я гушкат и да правят секс, по нейна инициатива, като я покриват заднешком за петнайсет секунди, запъвайки се с предните си крака срещу стените на тунела, което обикновено не им се удава. Щом тя забременее, цицките на всички членове на колонията, мъжки и женски, набъбват, достигат кулминацията си при раждането и след това се свиват отново. Непосредствено преди раждането, женската тича като луда из тунелите.

Тя има годишно четири или пет котила от по една дузина малки. Новородените земекопи са с прозрачна кожа, през която ясно се виждат вътрешните им органи. Малцината, които оцеляват, живеят дълго, двайсет години и повече. Мъртвите новородени биват изяждани, но без главите. Понякога биват изяждани и оцелелите.

Поради продължителното вътрешнородово размножаване, голите земекопи са фактически клонинги. Едно от задънените разклонения на тунела им служи за тоалетна: там те се оваргалват в подгизналата пръст, тъй че всички миришат еднакво. Почти неспирно се докосват един друг, потриват носове, галят се, гушкат се. Когато тунелът им се окаже блокиран, те започват да работят от двете страни на препятствието и възстановяват идеално връзката. Спят на купчина в родилната камера, с разплодителите най-отгоре, а се топлят, като всеки земекоп притиска носа си в ануса и гениталиите на съседния.

Постоянно си причиняват дребни гадости – тракат със зъби, дишат си ускорено в устата, удрят, пляскат, хапят, дърпат взаимно торбестата си кожа, понякога се изблъскват до половин метър навътре в тунела. Ала само женските, които се надпреварват за разплодната роля, причиняват истински наранявания. Ранена, победената женска се примъква треперейки в тоалетната, където, пренебрегвана от другите, умира.

В тунелите е винаги шумно. Голите земекопи произвеждат поне седемнайсет различни звуци: чуруликане, слабо и силно, остро и приглушено, скърцане със зъби, трели, цвъртене, примляскване, кихавици, писъци, съскане, сумтене. Различни звуци според случая: когато се сблъскат, когато пикаят, когато се чифтосват, когато са обезпокоени, уплашени, ранени, когато се бутат един друг, когато срещнат непознат, някой бръмбар, например, когато намерят храна, когато не могат да намерят храна.

Краката чистят със зъбите си. Зъбите чистят с краката си. Прозяват се. Треперят. Чешат се, след като се изпикаят. Наслаждават се на топлата, невиждаща слънце земя близо до повърхността. Дремят, разтворили късите си крака, с клюмащи огромни глави. Прегъват се целите, с уста в ануса, и ядат собствените си лайна.

Стрелкат се със затворени очи нагоре-надолу с еднаква скорост, един над друг и един под друг. Сменят посоката, като се премятат през глава. Намират си пътя, когато не го знаят, като се хвърлят напред, докато носът им се блъсне в стената, после се хвърлят назад, нагласяват ъгъла, хвърлят се отново напред. Понякога голият земекоп спира изведнъж, застава на задните си крака и остава неподвижен, притискайки глава в покрива на тунела. Над главата му бушува гражданската война в Сомалия. Имат остър слух.

Превод от английски Стоян Гяуров

Eliot Weinberger, Naked Mole-Rats (1995)