С т о я н Г я у р о в
Може да има такъв народ, може и да няма. Със сигурност няма обаче по-агресивна, по-дразнеща говорилня от тази на Диема-2. Става дума за футбол, по-точно за коментара на живо от английската Висша лига – една тежка форма на логорея, останала явно незасегната от пандемията. Кои са тези коментатори, какъв е този народ? Не знаем, както не знаем дори как се казват, защото неуважението на Диема към зрителите включва и това, че не съобщава имената на тези, които ни удавят в потока от нескончаемо говорене, с който ни заливат: статистики, сравнения, анализи, подробности, прогнози, клюки, евтини възторзи и излишни информации, но преди всичко – числа, числа, числа. Впрочем в този поток потъват също онези умни и интересни наблюдения, каквито нерядко има. И всичко това гарнирано с най-просташката, най-вулгарна реклама (ефбет, уинбет и едробърнести „дами“) по нашата телевизия.
Има един фундаментален физиологически факт: нашето внимание – предпоставката за мисленето, а оттам и осъзнаването на това, което виждаме и чуваме – е неделимо. Тоест, ние не можем едновременно да следим играта и да осмисляме съобщението, че „Ливърпул“ не е отбелязал гол на собствен терен в продължение на 417 минути, което е с 38 минути повече от предишния негативен рекорд на същия отбор от 1987 година. И тъй като този брътвеж не секва от първата до последната свирка, удоволствието от „великата английска игра“ отива на кино.
Питам се няма ли редакционна координация и контрол в Диема 2, някой, който да подскаже на нейните коментатори да чуят как работят колегите им в чужбина (а и по някои български канали, БТВ, например), да им каже, че не е необходимо да изричат имената на футболистите по паспорт, да ги научи поне как се произнася името на норвежкия треньор на „Манчестър юнайтед“ и да им забрани да казват „минутка“? Питам се и си отговарям: явно няма, защото според мен изобщо няма и редакция. Тъй че стиснете зъби и продължавайте да гледате. И не забравяйте да изключите звука.
Императорът на сладоледа 