Естествена история на шаяка (фрагмент)

С т о я н  Г я у р о в

Покрай годишнината от Априлското въстание във ФБ отново се надигна политически-коректна вълна на възмущение от онези, които продължават да говорят за „турско робство“. По този повод искам да кажа следното.

Да, българите не са гладували и са продавали своя шаяк „чак“ в Истанбул и оттатък. Докато те са доволствали, ирландците буквално са умирали от глад. От оцелелите обаче се пръкват някои от най-големите имена в модерната история на света. Човек се пита: нима гладът стимулира интелекта и таланта? Не, разбира се. Просто ирландците са били поданици на Британската империя, а ние – на Османската, най-нискочелата в духовно отношение империя в Европа. Това е нашият исторически малшанс.  Нашенецът е бил нахранен, но духовното му развитие е било съвсем закърняло – цели пет века. Именно в този смисъл ми се струва съвсем оправдана метафоричната употреба на понятието „роби“, с всичките му производни. Възмущението от „робството“ е разбираемо, само ако то се тълкува по марксистки, тоест чисто материалистически. Само че не търбухът, а духът е онова, което тласка човека напред.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s