Императорът на сладоледа

С т о я н  Г я у р о в

Разликата между стил и вкус е тънка работа и трудно може да бъде дефинирана. Все пак би могло да се каже, че стилът е обърнат към социалната сфера, а вкусът към индивидуалната; накратко – стилът е онова, което придава форма на вкуса.

Нашите държавни мъже, разбира се, стоят над подобни тънкости. Ако въпреки всичко се осмелим и запитаме: как е възможно първият министър да се яви във Вашингтон с разкопчана риза и грозно завързана вратовръзка, която сякаш го стяга като юлар, с едно сакце, в което едвам се побира, и панталони, които са се набрали на няколко ката над вехтите, отдавна не виждали лустро обувки; как е възможно главният прокурор да се покаже в Брюксел с измачкана риза, с огънати краища на яката, която се е набръчкала около врата му като гофрирана ламарина, риза, която може и да е чиста, но изглежда мръсна; и изобщо, как е възможно по-голямата част от мъжкия състав на родната политическа каста така да нехае за външния си вид? – отговорът, който бихме получили вероятно ще гласи, че те се занимават с важни държавни дела и нямат време за такива дребнавости; и освен това – всичко е въпрос на вкус. (В скоби ще кажа: всичко може да е въпрос на вкус, но това не означава, че няма лош вкус). Да не говорим, че що се отнася до премиера, неговият външен облик се наслагва върху нескопосното му говорене и налива вода в мелницата на онези, които го обвиняват в политически дилетантизъм или направо недакърност.

Ако приемем изходното мнение за разликата между вкус и стил, ще забележим, че между двете съществува известно напрежение. Вкусът не е произволен набор от „харесвам“ и „не харесвам“, а форма на интелигентност, кореняща се в сетивата. Докато стилът, особено в политическата сфера, има малко общо с интелигентност и изисква преди всичко съобразяване с параметри на социалното поведение, които можем да сведем до формулата: служебното положение задължава. С други думи, политикът не е длъжен да има вкус или да следва модата. Но е важно преди да отиде в Брюксел, Вашингтон или в парламента, да не забрави да хвърли един поглед в огледалото. За да не се срами той, да не се срамуваме и ние.

Накрая не мога да се въздържа от един чисто сарториален съвет към българския мъж, политик или не. Две неща са най-важни, когато купувате сако: формата на раменете и дължината на ръкавите. И още: вратовръзка и джобна кърпичка – никога в един цвят или с един десен.