Л е а Ф р е з е и К с и ф а н Я н
Въпреки агресията срещу Украйна, не може да се каже че Русия е низвергната на дипломатическата арена. Напротив. Западът наистина е сплотен срещу Путин, но картината в останалия свят е съвсем друга: Индия, която след няколко години ще измести Китай като страната с най-голямо население, внася от Русия близо двайсет пъти повече петрол и газ, отколкото преди войната. Индонезия, третата най-голяма демокрация в света, покани Путин на срещата на високо равнище на Г20 през ноември. На заседанието на Общото събрание на ООН през март редица страни, сред които Бразилия, Израел, Турция и Южна Африка, се присъединиха към осъждането на руското нападение, но не се включиха в санкциите срещу Москва.
На Запад се говори много за Китай, който общо взето застана определено на страната на Русия. Много по-малко внимание се отделя на онези страни, разположени между геополитическите полюси, които съставляват над две трети от световното население. Те се представят като неутрални или дори проявяват разбиране за руската агресия, изтъквайки различни аргументи – отчасти противоречиви, или пък спорни във вътрешнополитическо отношение. В Судан управляващата военна хунта подкрепя Путин, докато демократичното движение е солидарно с Украйна. Правителството в Индонезия се опитва да следва един среден курс, докато мнозинството от населението проявява симпатии към Путин. Понякога от актуалните дискусии в глобалния Юг се долавя дори задоволство от войната в Европа: след като в продължение на десетилетия Западът разпалваше наместнически конфликти в останалия свят, нека сега види какво означава война в собствения си двор.
Пет мотива доминират глобалните дебати около войната в Украйна:
1. Наследството на колониализма
Когато в края на февруари руските войски нахлуха в Украйна, западните посланици в пакистанската столица Исламабад призоваха правителството на страната да осъди руската агресия. Тогава падналият междувременно от власт премиер Имран Хан даде израз на едно чувство, което се споделя от много негови колеги в бившите колонии: „Какво си въобразявате вие – възмути се той. – Да не сме ваши роби, че да правим всичко, което искате от нас?“.
Като подклаждат гнева срещу Запада, популисти от рода на Хан се профилират пред собствения си народ. Понякога това дава странни резултати: в Турция, навремето самата тя имперска сила, президентът Ердоган се позовава на антизападната критика срещу колониализма, създавайки си по този начин идеологическа основа за отказа на Турция, страна член на НАТО, да се включи във фронта срещу Русия.
Впрочем протестът срещу поведението на Запада е не само средство в борбата за власт. Чувствата зад него са наистина широко разпространени. Става дума за подозрението, че в Украйна Западът защитава на първо място не свободата на една суверенна страна, а собствената си хегемония. През последните години във Вашингтон или Берлин се говори много за упадъка на западното могъщество. В редица части на света обаче доминацията на Запада е все още съвсем реална. Актуален пример: ваксините срещу ковид-19. В света бяха произведени 11, 7 милиона дози, като милиони неизползвани дози на Запад бяха просто унищожени; от 1, 3-милиардното население на Африка обаче бяха изцяло ваксинирани едва 12 %. Така сред незападната общественост се наложи понятието „ваксинационен апартейд“. От друга страна, в много от бившите колонии Русия продължава да черпи от реномето на СССР като съюзник в борбата против империализма и колониализма. Фактът, че експанзионистичният курс на Путин също има империалистически характер, се пренебрегва засега от много африкански правителства.
2. Бунт против двойния морал
Русия наруши международното право. Путин иска смяна на режима в Киев, дори отрича правото на съществуване на Украйна; украинците защитават геройски своята страна. Така представят нещата западните управници.
Мнозина на Юг питат: кой наруши международното право с нахлуването в Ирак през 2003? Щом украинците не искат да предадат своята страна, защо трябва да се откажат от своята страна палестинците? С други думи, те обвиняват Запада, че мери с двоен аршин, не на последно място по отношение на страданията на мирното население.
Който оплаква хуманитарното бедствие в Украйна, заяви южноафриканската представителка в ООН Мату Джойини, той трябва ясно да назове и катастрофалните последици от западните интервенции в Ирак и Либия – и при финансирането на хуманитарната помощ да се съобразява на първо място с мащабите на бедствието, а не с геостратегическите си интереси. Често става обаче тъкмо обратното. В района на Африканския рог днес са остро застрашени от глад 14 милиона души; няма и помен обаче от необходимата хуманитарна помощ. Само един месец след нахлуването на руснаците, Украйна стана страната, където се изливат най-много пари по линия на помощните програми.
При това обаче някои от най-яростните критици на западния двоен морал сами не са съвсем последователни. Така например арабската левица, която е остро критична по адрес на действията на Запада в Ирак, Афганистан или Йемен, мълчи, когато става дума за руските военнопрестъпления в Сирия, или се олива в антиамерикански съзаклятнически теории.
3. Цената на войната
Когато в Европа казват, че войната в Украйна „ни е по-близка“ от войните в далечна Африка, това означава, че поради географската близост ние се идентифицираме по-силно със страданията на украинските семейства – още повече, че агресорът Русия заплашва неприкрито Европа с ядрени оръжия. Само че материалните последствия от украинската война засягат африканците много по-тежко, отколкото западноевропейците: в Гана растящите цени на пшеницата водят директно до глад, а поради експлодиращите цени на горивата в Нигерия обсъждат временното спиране на всички вътрешни полети. На фона на разходите около украинската война, много от най-бедните и политически неустойчиви държави в света са застрашени от икономически срив. Те би трябвало да търсят вината за това при Путин, който блокира например износа на зърнени храни от Украйна; по-често обаче виновниците се търсят на Запад, чиито санкции доведоха до рязък скок на инфлацията.
Именно Западът, твърдят неговите критици, докара тези страни до онези форми на зависимост, които сега са надвиснали като дамоклев меч над тях. Така например отказът на западните земеделски концерни да вдигнат патентните ограничения върху посевите накара много африкански страни да внасят почти всички зърнени храни от Русия и Украйна – сред тези страни е и Египет, до неотдавна един от най-големите производители на пшеница, който постепенно се видя принуден да се концентрира изключително върху производството на памук.
В Бразилия, веднага след началото на агресията, въпросът за икономическата цена се превърна във въпрос за политическото оцеляване на президента Болсонаро: страната е най-големият световен износител на соя и е в най-висока степен зависима от руските торове. Растящите цени и бесните едри фермери могат да осуетят преизбирането на Болсонаро през октомври. Затова не е чудно, че той заяви: „За нас зависимостта от руския тор е свещена, така че ние ще останем неутрални“.
И още нещо, което често се забравя в дебата около санкциите и ембаргото: богатите западни страни са в състояние с „въздържание“ да ограничат цената на украинската война. Много от страните в глобалния Юг обаче почти нямат от какво да се въздържат.
4. Мнозина все още се нуждаят от Русия
Прави впечатление, че Израел, тесен партньор на САЩ и Европа, се въздържа от критика по адрес на Кремъл. Зад това се крие просто вътрешната политика: руските военни все още са в Сирия и израелската армия трябва да се координира с тях, когато реши да пусне в действие своята авиация срещу проиранските групировки на сирийска територия. Както заяви израелският външен министър Лапид: „Нашата граница със Сирия е практически граница с Русия“.
Много страни имат убедителни геостратегически причини за желанието си да запазят Русия като играч на международното поле – или просто да се съобразяват с Москва. Мнозина виждат в Русия резервна алтернатива на САЩ и Европа, застраховка против изпадането в пълна зависимост от Запада. По време на Арабската пролет Египет и Саудитска Арабия, да кажем, дългогодишни съюзници на Америка, се оказаха под политически натиск от Запада заради нарушенията на човешките права. Оттогава те гледат да поддържат отворени и други канали. От 2014 насам Египет, който по традиция е въоръжаван от САЩ, е закупил от Русия оръжия за повече от три милиарда долара; неотдавна двете страни проведоха дори съвместни военни маневри. През тази година се предвижда изграждането на руска атомна централа.
Праговата велика сила Индия, традиционен клиент на руската оръжейна индустрия, надушва дори стратегически шанс в украинската война: намаленията в цената на петрола, които от началото на войната Москва отпуска на Делхи, са добре дошли за премиера Моди с оглед на амбициозните икономически цели на неговата страна. Освен това със своя неутралитет Индия цели да осуети преминаването на Русия окончателно в лагера на конкурента Китай, извличайки същевременно изгода от това, че Западът е принуден да се бори за благоволението на Делхи.
5. Какво означава тук световен ред?
На Запад често се говори, че светът се е ориентирал към нова блокова конфронтация: демократичните държави защитават „основаващия се на правила и норми международен ред“, докато авторитарният лагер, начело с Русия и Китай, се опитва да разруши и подмени този ред. Само че много малко са страните от глобалния Юг, които са готови да заемат твърдо страна в този конфликт: за повече от 120 държави днес Китай е най-големият търговския партньор. Да не говорим, че дори в демокрации като Индия и Индонезия водещи политици и интелектуалци изразяват принципни съмнения в „основаващия се на правила и норми международен ред“. На първо място, тези правила били създадени от западните страни-победителки във Втората световна война и в много пунктове били в ущърб на развиващите се страни. На второ място, най-късно с иракската война Западът сам нарушил собствените си правила.
Глобалният Юг отдавна пледира за реформа на международната система. Прагови държави като Индия и Бразилия напразно настояват да бъдат приети за постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Глобалната финансова система също е под западна доминация: ръководните постове в Световната банка и Международния валутен фонд все така се заемат от американски и европейски представители. Тъкмо на фона на украинската трагедия трябва „да се роди нов световен ред“, за да не се стига повече до такива конфликти – апелира малайзийският интелектуалец Чандран Наир в едно публикувано наскоро есе: „Защо? Защото в този нов свят ще има по-равномерно разпределение на силовите позиции, които няма да бъдат доминирани повече от тесните интервенционистки интереси на Запада“.
Ала дали един нов световен ред, включващ онеправданите досега страни, ще доведе наистина до глобална солидарност? Дали накрая няма да се окаже просто, че автократите са разширили влиянието си? Засега Наир и другите критици на Запада нямат отговор на този въпрос.
Превод от немски Стоян Гяуров
Lea Frehse und Xifan Yang, Putin? Gar nicht so übel! Die Zeit
Императорът на сладоледа 