Д ж е й м с М и й к
Успехът на десанта в Нормандия през юни 1944 разведри настроението в Лондон, но някои хора се притесняваха, че отмъщението на германците няма да закъснее. Когато рояци от първото „оръжие на възмездието“ Фау-1 (Vergeltungswaffe) връхлетяха града, повечето лондончани веднага разбраха що за оръжия са това. Първоначално ги нарекоха безпилотни самолети. По-късно – бръмчащи бомби, роботни бомби или торпеда. През 1990-те ние щяхме да ги наречем крилати ракети. А през последните седмици ги наричаме дронове камикадзе. Ранните нацистки дронове, изстрелвани от материка, избиха хиляди хора, нанесоха тежки щети в много градове, частично поразени вече от конвенционалните бомбардировки, и се отразиха зле на морала в Лондон, където ракетите Фау-1 и Фау-2 разрушиха или повредиха над един милион къщи.
Осем десетилетия делят германското „оръжие на възмездието“ от Шахед-136, иранския дрон камикадзе, изстрелван на рояци от Русия срещу украинските градове и енергийна инфраструктура, но между тях има много прилики. Те са бавни, виждат се с просто око през деня и са шумни, с много специфичен звук – пронизително ръмжене, заради което украинците нарекоха Шахед-136 „мопеда“. Мопедите могат да бъдат свалени не само с противосамолетни ракети, но и с класически огнестрелни оръжия, чиито патрони са по-дебели от палец. Не е ясно дали доставените на Русия ирански дронове са с дистанционно управление или просто летят шумно и мудно към предварително определена цел, блъскат се в нея и експлодират – което ги прави, по същество, примитивни ракети. Казват, че поради малките размери, формата, ниското съдържание на метал и липсата на топлинно излъчване, Шахед-136 трудно може да бъде уловен от зенитните сензори. Но откакто през септември Русия започна да обстрелва градовете на Украйна с иранските дронове, украинските ВВС твърдят, че са свалили над двеста от тях.
Щом това оръжие е толкова бавно и уязвимо, защо представлява такава заплаха за Украйна? Заплахата в тази нова фаза на руската агресия е свързана отчасти с икономически фактори. Главното предимство на Шахед-136 е, че за ракета с голям радиус на действие, тя е извънредно евтина – не просто като цена, около 20 000 долара, но и по отношение на предпоставките за тази цена, а именно, че иранският дрон е нискотехнологично оръжие, чието масово производство е сравнително лесно и бързо при използването на леснодостъпни компоненти, дори за страна под санкциите на Запада. Украйна може да е свалила повече от 200 дрона, но според украинското разузнаване Москва се е снабдила с десет пъти повече и се очаква да разкрие своя собствена производствена линия. Естествено Украйна, с поглед към американската публика, е заинтересувана да преувеличава съответните числа и иранската заплаха, но характеристиката на това оръжие е по-важна от обема на поръчките.
Шахед-136 се изстрелва от каросерията на най-обикновен камион, може да прелети стотици километри и, за разлика от Фау-1, може да порази определена цел сравнително точно – или защото е направлявана от оператор, седящ пред екрана, или защото следва трасето, зададено с онзи тип елементарен апарат за сателитна навигация, който може да се купи във всеки магазин за електроника. Дронът не е предназначен за солова употреба, а за групова атака. Неговата ниска скорост, уязвимост и липса на управляемост се компенсират от масовия ефект.
Преди дронната офанзива на Путин, украинците имаха повод за оптимизъм. Усилията на Москва да преустрои своята разклатена армия чрез мобилизация потръгнаха зле. Големи градове зад фронтовата линия продължаваха да бъдат бомбардирани с модерни руски ракети, но много други места, особено столицата Киев, бяха удряни по-рядко и така възникна едно крехко усещане за стабилност. Анализаторите твърдяха, че Русия е изчерпала запасите си от крилати и балистични ракети, а Украйна предстои да получи от Запада най-модерни противоракетни системи – като германската Ирис-Т, – които, според тях, ще могат да защитят градовете срещу онова, което е останало в арсенала на Русия.
И тогава пристигнаха мопедите. По всичко изглежда, че Ирис-Т работи добре, като сваля всичко, което лети. Само че всяка ракета Ирис-Т струва около 400 000 долара, колкото двайсет Шахед-136, а и производственият процес при германската система е по-дълъг. Украйна, Западът, както и самата Русия залагаха изключително на въоръжения, които са като ръчно направени, луксозни спортни коли. Сега обаче те виждат каква заплаха крият масово произвежданите евтини возила на оръжейния свят, предлагани от страни като Иран, Турция, Корея, Израел. За украинските защитници едно от смущаващите странични последствия на масираните атаки е, че Русия може да използва рояци от евтини ирански дронове, за да допълни оставащите й запаси от високотехнологични оръжия, и като комбинира двете системи да задуши украинската отбрана.
Намеците на Кремъл, че може да използва ядрени оръжия, предизвикаха разбираема тревога в Берлин, Лондон, Париж и Вашингтон. Но неядрените оръжейни системи от типа на Шахед-136 откриват други, асиметрични възможности за санкционираните и изживяващи се като онеправдани държави. Енергийните мощности на повечето развити страни са концентрирани в няколко десетки основни обекта – петролни рафинерии, електростанции, газови терминали. Дали, ако се окаже, че един най-незабележителен търговски кораб, минаващ през Балтийско или Северно море, превозва няколко най-обикновени камиона, тайно натоварени с дронове, някоя натовска страна би забелязала това? Дали дроновете ще бъдат открити или прехванати? А ако бъдат изстреляни и поразят своите цели, дали ще може да се докаже откъде са дошли?
Като заплаха за Европа, този сценарий спада по-скоро към сферата на творческото въображение. Но използването на рояци от Шахед-136 и други видове ракети за разрушаването на енергийната система на една страна, на прага на зимата, е тъкмо това, което Русия прави днес в Украйна. По този начин Русия изправя Украйна пред бъдеще, което е мрачно, може би студено и може би без течаща вода, предвид съществената роля на електричеството за водоразпространението. Фабриките ще спрат, асансьорите няма да работят, трамваите също. Украинците се опитват да отстраняват щетите колкото се може по-бързо, само че не могат да заровят електростанциите си под земята.
Дали актуалната ракетна кампания ще принуди Украйна да моли за милост, както се надяват руските националисти, не е сигурно. Ракетният обстрел едва ли ще помогне на Русия на бойното поле, но нищо чудно, както навремето след първите експлозии на Фау-1 в Лондон, да причини големи индивидуални страдания и срив в гражданския морал. В по-далечна перспектива, ако Украйна се окаже без отопление, ще последва нова емиграционна вълна. Има обаче много голям шанс случващото се да направи оставащите украинци още по-неотстъпчиви и настървени за мъст.
Ракетната кампания на Путин срещу украинската инфраструктура преследва и още една цел, а именно да акцентира неговия контрол върху цялата страна, без значение каква част от територията на Украйна се намира реално под руския ботуш. Спекулациите в западните медии по въпроса дали съществува линия на прекратяване на огъня, която Украйна волю-неволю и тихомълком би била готова да приеме – фактическо замразяване на конфликта, включващо отказ на Киев от територия, – се базират на предпоставката, че Путин би бил готов да се задоволи само с Крим и части от другите четири украински области, които претендира, че е анексирал, особено ако това се придружава от частично вдигане на санкциите. В такъв случай, според тази логика, той ще остави Украйна да поеме по своя собствен, свободен, суверенен път. Всичко, което Путин е казал и направил не просто от началото на войната, а откакто дойде на власт, навежда обаче на извода, че това няма да стане. По-вероятно е той да вземе своите завоевания като база за нереципрочното искане Русия да получи перманентно право за намеса в начина, по който се управлява Украйна. Случващото се в момента е не само нова фаза в самата война, а дава представа и за това как Кремъл вижда един бъдещ междинен етап между войната и мира: когата Путин е разширил владенията на Русия за сметка на Украйна, преначертал е едностранно новата граница и продължава да бомбардира неокупирана Украйна, докато тя приеме официално статута на васал.
Това, което е сигурно, е, че Украйна ще интензифицира своите усилия да се снабди със средства, позволяващи й да реагира на руските удари със собствени крилати и балистични ракети, и дронове с голям радиус на действие. Докато западните му покровители отказват да дадат на Киев оръжия с голям радиус на действие, Киев от месеци вече нанася спорадични удари по територията на Русия, която влиза в периметъра на неговите оръжия, най-вече срещу разположения близо до границата Белгород. Откакто Шахед-136 шари небето, Украйна е успяла да угаси поне веднъж осветлението в Белгород.
Още по-шокираща за Русия и лично за Путин беше акцията – дело на Украйна, най-вероятно – срещу моста, свързващ Крим със самата Русия. Изграждането на моста – главното трасе на влаковете, превозващи бронирана техника, гориво и амуниции за инвазията – беше любим проект на руския президент. Предполага се, че мостът е бил гръмнат с камион-бомба. Другият най-успешен украински удар по руската инфраструктура в Крим бе срещу военното летище в Сака през лятото, когато бяха унищожени или повредени голям брой руски бойни самолети. Според анонимен украински представител това било работа на специалните сили. Наистина? В един необичаен текст, публикуван през септември, високоцененият главнокомандващ украинските въоръжени сили, генерал Валери Залужни, писа, че всъщност летището било неутрализирано с ракети. Предвид разстоянието от най-близката украинска територия, контролирана от Киев, до Сака, това означава, че Украйна – която разполага с голяма и компетентна, макар и корумпирана и неадекватно финансирана отбранителна индустрия, – е разработила тайно собствена оръжейна система с голям радиус на действие, която е използвала успешно.
В споменатия текст Залужни си поставя за цел да открие, по думите му, военния „център на тежестта“ на Русия – онази точка, която, ако украинците успеят да я извадят от равновесие, би довела до срив на инвазията. Той започва с твърдението, че центърът е Крим, което означава, че Украйна трябва да си върне полуострова от руснаците. Накрая обаче той заключава, че Украйна трябва да се цели в нещо по-абстрактно: чувството за безнаказаност на Русия. С други думи, ако Русия продължава да обстрелва територията на Украйна с (неядрени) ракети с голям радиус на действие, Киев трябва да бъде в състояние да отвърне по аналогичен начин. Стратегията на Русия, според Залужни, е да се бие само с врагове, които смята за неспособни да поразят нейната територия в дълбочина. Обикновените руснаци възприемат войната като нещо далечно, защото за тях, в чисто физически смисъл, тя наистина е такава. Залужни иска Украйна да им демонстрира, че не е така. „Установяването на равновесие в средствата за разрушение би било повратната точка във войната“, заключава той. Генерал Залужни мечтае за неядрено средство за сдържането на една ядрена сила – желание, за което се изисква доста дързост, меко казано.
Превод от английски Стоян Гяуров
James Meek, Droning Things. London Review of Books
Императорът на сладоледа 