Ж у л  Р е н а р Жул Ренар (1864-1910) е роден в Ниевр, един беден край на северна Бургундия. Баща му Франсоа, необщителен и антиклерикален, е бил селянин, вървящ зад ралото, който се издига до кмет на село Шитри-ле-Мин. Майка му Роза-Ан е била бъбрива и лъжлива, склонна към театралничене. Смъртта на тяхното … More Дневникът на Червенокоско

М а р с е л  Р а й х-Р а н и ц к и Запознах се с Йоахим Фест[1] през 1966 в гостоприемния дом на общи познати, живеещи в едно предградие на Хамбург. По онова време той работеше в Северногерманското радио, където отговаряше за телевизионното предаване „Панорама“. Срещахме се тук и там, понякога … More Зловещият почетен гост

Д ж о р д ж  Ш а л а б а Новият, масивен том на известния американски историк (и публицист на „Ню Йоркър“) Луи Менанд е критична антология на изкуствата, литературата и мисълта през следвоенните години в Америка. „Свободният свят“, както пише Джордж Шалаба, авторът на следващата по-долу рецензия, е „интелектуална история, наратив за … More Свободният свят

Д ж е й м с У д Ницще казва някъде, че усърдните, добродетелни англичани са опропастили неделята. Знам това още от дванайсетгодишен – тоест, неделната част и опропастителната част. Когато бях малък, неделният предобед беше само усърдие и добродетелност, плюс религиозна суетня: потискащ избор на официални дрехи (вратовръзка, сако, сив панталон); бърза предлитургична закуска; … More В реката на времето

Интервю на издателство „Ерго“ със Стоян Гяуров „Ерго“: Като аналитичен и независим наблюдател на съвременността – поне това видях, четейки вашата книга „Платон, прасето и последният буржоа. Култ – култура – културизъм”, – винаги ли сте се чувствали свободен да говорите това, което искате и мислите? СГ: „Ето единствения напълно правдив портрет на човешко същество, … More От култа до културизма

Появата на „Емигрантите“ от В. Г. Зебалд в превод на български е едно от литературните събития тази есен. Катя Атанасова от „Портал култура“ взе интервю от преводача на книгата Стоян Гяуров: В. Г. Зебалд (1944-2001) е смятан за един от най-дискутираните немскоезични автори. Вие как бихте го представили на българските читатели и какво е мястото … More Поетът на безутешността

Д ъ с т и н  И л и н г у ъ р т „Всичко вече е безсмислено за мен, освен вярата в твоята доброта. Не мога повече да разрушавам живота ти. Едва ли двама души биха могли да бъдат по-щастливи, отколкото бяхме ние“. Така завършва трогателното прощално писмо на Вирджиния Улф до мъжа … More Прощалното писмо на самоубиеца като литературен жанр

С т о я н  Г я у р о в Във в. „Култура“ (21 октомври, 2016, ) е публикувана статия от Владимир Левчев, в която той възторжено приветства отличаването на Боб Дилън с Нобелова награда за литература. Това е най-аргументираният и сериозен текст по темата в българските медии (http://www.kultura.bg/bg/article/view/25241). За съжаление не останах убеден … More Защо, наистина?

М а р т и н  М о з е б а х “… на мен, който съм само един блуждаещ рапсод/ми стига един приятел, чаша вино под сянката/и известно име след смъртта”, пише Август фон Платен. Славата е сладка, ала още по-сладка е посмъртната слава, тя всъщност е единственото, което има значение за твореца. … More Хораций и пактът с посмъртната слава

С т о я н  Г я у р о в Инициативата за публикуване на кореспонденцията между  Владимир Набоков и Едмънд Уилсън идва през 1975 от Елена Уилсън, вдовицата на американския литератор. Четири години по-късно излиза първото издание на писмата, редактирани и коментирани от Саймън Карлински, професор по славистика в Калифорнийския университет, Бъркли. Оказва се … More Стенограмата на едно трудно приятелство