С т о я н  Г я у р о в Инициативата за публикуване на кореспонденцията между  Владимир Набоков и Едмънд Уилсън идва през 1975 от Елена Уилсън, вдовицата на американския литератор. Четири години по-късно излиза първото издание на писмата, редактирани и коментирани от Саймън Карлински, професор по славистика в Калифорнийския университет, Бъркли. Оказва се … More Стенограмата на едно трудно приятелство

С т о я н  Г я у р о в Импровизация по мотиви от “Кореспонденцията между Набоков и Уилсън”  Действащи лица: – Владимир Набоков, наричан Володя, руски писател, емигрирал през 1940 в Америка, за когото няма друг живот извън литературата и пеперудите; – Едмънд Уилсън, наричан Бъни, американски литературен критик и писател, задълбочен познавач на … More Истинският живот на арлекините

С т о я н  Г я у р о в В началото беше Долорес. “Долорес е много красиво име, име с дълъг траурен воал, с влажни очи. Умалителното на Долорес е Лола, а умалителното на Лола – Лолита … За моята нимфетка ми трябваше умалително с лирично звучене. Л е една от най-искрящите букви, … More Лолита, липсващият глас в хора

С т о я н  Г я у р о в Към края на живота си Владимир Набоков попълва един въпросник, в който отговаря на всевъзможни, сериозни и полусериозни въпроси. Литературният критик Михаил Маар, ползващ се с името на един от най-добрите германски познавачи на големия писател, подхвърля, че би трябвало да се изстискат няколко … More Самотният цар