Бийтълс в Ливърпул

Д е й в и д  Б е д ф о р д

За да разбереш Бийтълс, трябва да разбереш Ливърпул. Бийтълс не биха могли да дойдат от никой друг град. Първото му споменаване е от 1190 като „Льорпул“. Името загатва най-вероятно за кален вир, който се стича от реката към вътрешността. Вирът, скрит по-късно от  доковете и централната търговска част на модерния град, е течал към Матю стрийт, дома на легендарния клуб Кавърн. „Ливпул“ получава селищни права с харта, издадена през 1207 от крал Джон.

Като малко рибарско селище, Ливърпул се разраства едва през 17 век. Римляните, викингите и крал Джон обаче не пропускат да забележат, че то се намира на стратегическо място. Развитието на търговията с Ирландия довежда до експанзия на риболовния и земеделския сектор. През 1648 е изпратен първият търговски кораб за Америка. От този ден нататък Ливърпул гледа по-скоро отвъд Атлантика, вместо към Лондон. Градът развива активна търговия със света, която включва и търговията с роби.

Първият робовладелски кораб Liverpool Merchant заминава за Африка, откривайки редовна линия за доставка на роби в Карибския регион и южните щати на Америка. Именно търговията с роби създава модерния Ливърпул. С разрастването на презатлантическата търговия, Ливърпул се налага като едно от най-важните световни пристанища. Това реноме се потвърждава от факта, че след Американската война за независимост, Ливърпул, а не Лондон, е мястото където през 1790 САЩ откриват своето първо консулство в света. Ливърпул се превръща във втория град на Британската империя.

С бързото увеличаване на населението, настъпва жилищна и здравна криза, особено след като картофеният глад в съседна Ирландия принуждава един милион ирландци да напуснат родните си места и да се насочат към Новия свят през Ливърпул. Мнозина от тях свършват парите още преди да са стигнали до пристанището и градът се вижда принуден да намери подслон за около сто хиляди нови жители. Към 1851 приблизително 25 процента от градското население са ирландци. Сред тези нови ливърпулчани са и предците на Пол Макартни и Джон Ленън. Те донасят една нова култура, особено музикална, а ирландският им говор се смесва с ливърпулския акцент, популяризиран в света от Бийтълс.

Тези семейства живеят в ужасни битови условия: в една стая и с обща външна тоалетна. Баня няма, а нерядко единствената течаща вода е от общинския кран на улицата. Смъртността, особено при децата, е много висока сред работническата класа.

Терминът „скаусър“, както наричат ливърпулци, се разпространява през 19 век покрай вид храна по име „лобскаус“, която са приготвяли идващите в града норвежки рибари. „Скаус“, както става известна, е вид яхния от късчета месо, картофи и зеленчуци; хранително ядене за семействата с малък бюджет. Така ядящите скаус започват да бъдат наричани скаусър. От 1851 в града рязко се увеличава притокът на хора от Уелс. Те помагат за изграждането на викториански Ливърпул, включително родната къща на Ринго. Мадрин стрийт, където той се ражда като Ричард Старки, както и съседните улици са неречени на места в Уелс. Сред уелските пришълци е и семейството на майката на Джон Ленън.

Робството бива премахнато в Британия, но покрай връзките с Америка, особено с южните щати, Ливърпул се оказва замесен в Американската гражданска война. Северните, юнионистките кораби налагат блокада на южните пристанища, която секва жизненоважния за Ливърпул и Ланкашър износ на памук. Конфедератите се обръщат за съдействие към града, с който имат най-тесни връзки, Ливърпул, да им помогне да изградят собствен флот, с който да противодействат на Севера. Молбата им е удовлетворена и южняците започват да строят кораби в Ливърпул и околностите. Това едва не довежда до нова война между Британия и САЩ. След края на гражданската война, Британия е глобена 15, 5 милиона долара за щетите понесени от произведените тук кораби.

Важността на Ливърпул за Великобритания получава признание през 1880, когато кралица Виктория присвоява на Ливърпул градски статут. Към края на 19 век градът има население от над 700 000 души, което е огромен прираст в сравнение само със сто години преди това.

Покрай своите връзки със света, Ливърпул става привлекателна дестинация за мнозина. Тук се установява първата китайска общност в Европа и втората най-стара еврейска общност в Британия (включително семейството на Браян Епстайн, мениджъра на Бийтълс). Пристигат също имигранти от Карибските острови, от Германия, Италия, Скандинавия и други, всички със своята собствена култура, обичаи и музика. В хода на двете световни войни Ливърпул се сближава още повече с Америка. Американското влияние върху Ливърпул и неговите бъдещи музиканти дава своя принос за културата на 20 век.

По време на Втората световна война Ливърпул, като щаб-квартира на битката за Атлантика, понася повече щети от всеки друг британски град с изключение на Лондон. Той е главното пристанище, където пристигат военновременните доставки от Америка: боеприпаси, оръжие, самолети, войници. От изключителна важност е и военно-въздушната база в Бъртънуд, непосредствено извън Ливърпул, която е най-голямото оперативно летище по време на войната; там са разположени над 20 000 американски войници.

Градът е бомбардиран жестоко: загиват около 4000 души, хиляди домове са разрушени. Най-тежки са били бомбардировките по време на блица през май 1941, когато по-голямата част от градския център е превърната в развалини. Ще минат десетилетия преди да бъдат заличени следите от войната, които се виждат на места и до днес.

**

Това е градът, в който се раждат и отрастват Джон, Пол, Джордж и Ринго. Момчетата в следвоенен Ливърпул са вманиачени по всичко американско и най-вече по американското кино и музика. Най-добър достъп до новата музика предлага радиото, както и американските военни в Бъртънуд. БиБиСи има монопол върху националните радиовълни. Пуска се класическа музика и малко джаз, но ще минат години преди БиБиСи да отстъпи под натиска на рокендрола. Същевременно националното радио предлага най-добрата комедийна серия – The Goon Show, шоуто на тъпаците. Ленън е сред отявлените фенове на „тъпаците“, което намира отражение в неговия саморъчно правен и разпространяван училищен вестник The Daily Howl, а по-късно в книгите му In his own Write и A Spaniard in the Works (Собственоръчно, Почти цял испанец). Когато през 1962 Бийтълс се запознават с Джордж Мартин[1], те вече знаят кой е той, защото Мартин е правил плочи с Питър Селърс и Спайк Милиган, двама от участниците в The Goon Show. Интервютата на Бийтълс, особено в Америка, са явно повлияни колкото от вроденото чувство за хумор на скаусър, толкова и от „тъпаците“. На въпроса, зададен му в Ню Йорк през 1964, какво мисли за Бетовен, Ринго отговаря: „Обичам го. Особено стихотворенията му“.

Новата възбуждаща музика от Америка стига до младежта в Ливърпул, и не само там, на вълните на Радио Люксембург и Armed Forces Network (AFN), радиото на американските въоръжени сили в Европа. Радио Люксембург е малка радиостанция, излъчваща последните хитове пряко от миниатюрното княжество, и момчетата слушат до късна нощ предаванията на английските и американските водещи.

През 1956 британският джаз музикант Лони Донеган изненадва младежката публика с нов звук, изведен от американската блуграс и фолк музика; тъй нареченият „скифъл“ предизвиква музикална революция в Британия. Между 1956 и 1958 хиляди момчета като Джон, Пол и Джордж проумяват, че музиката може не само да се слуша, но и да се прави. Достатъчно е да си купиш евтина китара и да сформираш своя група. С Rock Island Line Донеган дава началния тласък на революцията, която Бийтълс ще оглавят през 1960-те.

Ленън образува своята скифъл група заедно с училищните си приятели Пийт Шотън, Бил Смит и Ерик Грифитс. Джон и Ерик си купуват китари, а майката на Джон им показва как да ги настройват. Шотън свири на пералната дъска на майка си, Смит на собственоръчно направен контрабас, Род Дейвис се включва със своето банджо, а Колин Хантън сяда зад барабаните. Така възниква групата на Ленън Куори Мен, която свири по ливърпулските заведения и клубове, включително в Кавърн, най-популярния джаз клуб в града. Тъй като скифъл произлиза от джаз състав, той е приемлив за собственика на Кавърн. Но не и рокендролът, който Ленън се опитва неуспешно да въведе против волята на собственика. Бийт музиката ще трябва да почака още няколко години.

Дон Бийти е съученик на Ленън и страстен слушател на AFN, където именно чува последния запис на една нова звезда, който направо му секва дъха. На другия ден той разказва на Джон за това явление, което се казва Елвис Пресли. Светът на Джон се променя завинаги. Музиката на Литъл Ричард стига до него благодарение на друг негов съученик, който си е купил последната му плоча от Амстердам. Джон остава поразен от Long Tall Sally: „Това беше музиката, която ме извади от английската провинция и ми разкри света“.

Един уникален начин за достъп до американска музика в Ливърпул е чрез местните моряци, които работят на корабите извършващи курсове между Ливърпул и Ню Йорк. Те купуват от Америка камери, костюми, одеколон и най-важното за музикалната еволюция в Ливърпул – плочи. Така местните групи чуват новите песни, още преди да са излезли в Англия. От един от тези моряци Джордж Харисън купува своята първа китара „Греч“.

Друг канал за новата музика е чрез американските военнослужещи в Бъртънуд. Поради все още действащата в Америка сегрегация, те са разделени както в базата, така и когато отиват да се забавляват в Ливърпул. Белите военнослужещи се запътват към баровете в центъра, като „Джакаранда“ и „Блу Ейнджъл“, собственост на Алън Уилямс, който става първият мениджър на Бийтълс.

От по-голямо значение за музикалното израстване на Бийтълс обаче са посещенията им в клубовете на чернокожите в афро-карибския квартал на града, където чернокожите военнослужещи от Бъртънуд носят своите плочи и ги пускат на клубния грамофон. Джон, Пол и Джордж слушат и се опитват да запомнят колкото се може повече от чутото. Но те слушат и взимат уроци и от местни черни музиканти, като Вини Исмаел. Чудно ли е, че по-късно Бийтълс отказват да свирят пред сегрегирана публика по време на турнетата си в САЩ?

Редки са възможностите за ливърпулската младеж да види и чуе на живо своите американски идоли: концертът на Бъди Холи в залата на филхармонията през март 1958 и малко по-късно концертът на Джийн Винсент на стадиона на „Ливърпул“. Джон е бил сред публиката при гостуването на Бъди Холи.

Ливърпулската музикална среда е съвсем различна от останалите градове в Британия. От тези корени се ражда не само Mersey Sound, но и най-голямата кънтри сцена в страната, така че през 60-те започват да наричат Ливърпул „Нашвил на Севера“. Музиката, която свирят Куори Мен, отразява всички тези влияния: кънтри, уестърн, скифъл, блус, рокендрол.

Ливърпул създава саунда, който завладява света чрез своите най-прочути синове. Бийтълс взимат американската музика, кръстосват я със собствения си ливърпулски звук и я продават обратно на Америка и на останалия свят. Четиримата запазват своя местен акцент и хумор и всички останали влияния на родния си град. Те никога не забравят откъде произлизат, което лесно се долавя в техните песни както с Бийтълс, така и след това като солови артисти. Както пише Пол, перифразирайки мотото на своето старо училище: „Не за себе си, а за целия свят се родихме, и се родихме в Ливърпул“.

Превод от английски Стоян Гяуров

David Bedford, The Beatles in Liverpool. „The Beatles in Context“, ed. Kenneth Womack


[1] Продуцентът на Бийтълс.


Вашият коментар