Императорът на сладоледа

Д ж о н  К е й д ж

След като присъствала на скандалния хепънинг на сина си 4′33″, майката на Джон Кейдж казала: „Тоя път Джон май прекали“. Нищо скандално, нищо иконоборческо няма обаче в мислите на Кейдж – американския композитор, музикален теоретик, писател, художник, страстен гъбар и централна фигура на следвоенния авангард, – подбрани от неговите книги и витаещи из интернет, в които той, по собствените му думи, се опитва да постигне начин на писане, „който идва от идеите, не се отнася за тях, но ги поражда“. Напротив: те са изненадващо пригладени и дидактични, с една дума – консервативни. В тях обаче е заключена творческата, а и житейска философия на Кейдж, която се опира на две полярни за повечето от нас, но неразчленими за него понятия: тишина и звук. „Любимата ми музика – казва той – е тази, която се чува винаги, когато мълчим“. Това е музиката, която Кейдж рамкира в онези прословути 4′33″ и иска да ни накара да чуем и ние: музиката на тишината, която се опитва да улови също в своите така въздушни рисунки, с които съм илюстрирал неговите мисли.

С. Г.

*

Не разбирам защо хората се плашат от нови идеи; аз се плаша от старите.

Аз нямам какво да кажа и го казвам. Това е поезията, която обичам.

След като учих при него две години, Шьонберг ми каза: „Ако искате да композирате, трябва да имате усет за хармония“. Обясних му, че нямам усет за хармония. Тогава той ми каза, че винаги ще срещам препятствия, които ще бъдат като стена, през която не мога да мина. Аз отговорих, че в такъв случай ще посветя живота си на това да си блъскам главата в стената.

Актът на слушане фактически е акт на композиране.

Идеите са едно, онова, което се случва, друго.

Ценностните преценки са вредни за собствената ни работа, която се състои от любопитство и будно съзнание.

Кое е по-музикално: камион, минаващ покрай една фабрика, или камион, минаващ покрай едно музикално училище? Дали хората в училището са музикални, а онези отвън немузикални? Ами ако онези вътре не чуват много добре, дали това би променило моя въпрос?

Всяко велико изкуство е един вид оплакване.

Всяко нещо е ехото на нищо.

Първият въпрос, който си задавам, когато реша, че нещо не е красиво, е защо мисля, че не е красиво. И много скоро откривам, че няма никаква причина.

В тъмното всички котки са черни.

Не съществува празно пространство или празно време. Винаги има нещо, което да се види, нещо, което да се чуе. Всъщност, колкото и да се опитваме да направим тишина – не можем.

Хората на изкуството обичат да говорят много за свободата. Размишлявайки върху израза „свободен като птичка“, Мортън Фелдман отишъл един ден в парка, за да гледа нашите пернати приятели. Сетне ми каза: „Знаеш ли, те изобщо не са свободни, напротив – постоянно се бият за храна“.

Няма нищо смущаващо в това да бъдеш там, където си. Смущаващо е единствено желанието да искаш да бъдеш някъде другаде.

Аз се опитвам да се дистанцирам от това, което правя.

Поезията се ражда в момента, когато осъзнаем, че не притежаваме нищо.

Върховната цел е да нямаш никаква цел. Това поставя човек в съзвучие с природата, с нейния начин на работа.

Светът гъмжи; всичко е възможно.

За „грешка“ и дума не може да става, тъй като щом нещо се случи, то е съвсем автентично.

Изкуството е един вид експериментална лаборатория на живота.

Без значение дали ги правя аз или не, около нас винаги има звуци и всички те са превъзходни.

Сати е казал: „Когато бях млад, хората ми казваха, ще видиш като станеш на петдесет. Сега съм на петдесет и не съм видял нищо“.

Искам писането ми да бъде прозрачно като вода, така че да предам преживяното от мен, без изобщо да преча.

Ако моята работа се харесва на другите, трябва да продължа, докато стигна до положение, когато няма да се харесва.

По-добре е да напишеш някаква музика, вместо да я изпълняваш; да  изпълняваш музика, вместо да я слушаш; да слушаш музика, вместо да злоупотребяваш с нея, като средство за разсейване, забавление или придобиване на „култура“.

Синтаксисът, също като правителството, повелява единствено подчинение. Затова той е безполезен, освен когато ви се налага да отдадете някаква заповед, като например: иди купи връзка моркови.

Дали да пръднеш? Не мисли, просто пърди.

Освобождаване от харесвам и не харесвам, внезапното усещане за идентификация, духът на комедия.

Грешката е просто неуспехът да се приспособиш непосредствено от предумисъл към действителност.

Започни откъдето искаш.

Докато той си почиваше, тя попита: „Каква е разликата между местните и чуждите“? „Местните – отвърна той – ядат вътре и серат вън, чуждите ядат вън и серат вътре“.

Интервю по телевизията с Ноел Кауърд и Маргарет Мийд. Светогледът на сър Ноел се изчерпва със сър Ноел. Умът на Мийд е широк и отворен, също като на Бъкминстър Фулър. Тя смята за твърде плиткоумна мисълта, че хората превъзхождат животните или растенията.

Трябваше ми друга основа за музикалната структура. Открих я във времетраенето на звука, единственият негов параметър, който е налице дори когато звукът е непреднамерен.

Какво търся в гората, щом гората не е в мен.

Полезността на безполезното е добра новина за хората на изкуството, тъй като изкуството не служи на никаква полезна цел. При него става дума за промяна на духа и душата.

Всяко нещо е тържество на нищото, на което се крепи.

Нека премахнем Бог от света на идеите. Да премахнем правителство и политика от обществото. Да запазим секса, хумора, обществените услуги. Частната собственост също може да си ходи.

Единственото ми желание е да скитам по морския бряг и да те търся.

Веблен говори за ценовата система. Милс – за Властовия елит. Вероятно става дума за не повече от деветдесет и девет души, които не знаят какво правят. Те се занимават с висши финанси. Съблазнителна форма на хазарт.

Материалът на музиката са звукът и тишината. Тяхното смесване се нарича композиране.

Светът не е вече едно романтично място; някои от неговите хора обаче са – и в това е надеждата. Нека не допуснем светът да се наложи.

Любимата ми музика е тази, която се чува винаги, когато мълчим.

Единствената причина, поради която харесваме чернокожите, е че са черни. Харесват ни, защото не са сиви като нас.

Никой звук не се страхува от тишината, която го заличава. И няма тишина, която да не е бременна със звуци.

Любимата ми музика е музиката, която не съм чул още. Аз не чувам музиката, която пиша; аз пиша, за да чуя музиката, която не съм чул още.

Светът, истинският свят, не е предмет, а процес.

Къде започва красотата? Къде свършва? Там където свършва, оттам започва творецът.

Ние градим живота си от това, което обичаме.

Едно завършено произведение е точно това – и затова се нуждае от възкресение.

Ако някой каже не мога, това ти показва какво да правиш.

Ядене без гъби е като ден без дъжд.

Един ден, когато учех при Шьонберг, той посочи гумата на молива и каза: „Този край е по-важен от другия“. След двайсет години аз се научих да пиша направо с мастило.

Бетховен е винаги еднакъв, уличният трафик обаче е винаги различен.

Перкусивната музика е революция. Звукът и ритъмът бяха подчинени твърде дълго на ограниченията, наложени от музиката на 19 век. Днес ние се борим за тяхната еманципация, а утре, с електронната музика в ушите, ще чуем свободата.

Подбор и превод от английски  С т о я н  Г я у р о в

Рисунки Джон Кейдж