Т о м а с Л. Ф р и й д м а н
На пресконференция в четвъртък, Нетаняху изясни нещо, за което през последните седмици само намекваше: израелският премиер е категорично против създаването на независима палестинска държава. Белият дом обаче е на друго мнение. Какво означава това за бъдещето на Израел, Газа, палестинците и не на последно място на израелското правителство? В дълга статия, озаглавена „Нетаняху се обръща срещу Байдън“ ( Thomas L. Friedman, Netanyahu Is Turning Against Biden), наблюдателят на „Ню Йорк Таймс“ Томас Фрийдман предлага ясен отговор на този въпрос. Ето в резюме анализът на Фрийдман:
Въпреки че катастрофалното нападение на Хамас на 7 октомври се случи при неговото управление, Нетаняху ще мотивира кампанията си за оставане на власт със следния аргумент: американците и арабите искат да ни наложат създаването на палестинска държава, а аз съм единственият израелски лидер, който е достатъчно силен, за да им се противопостави; така че гласувайте за мен, въпреки че се изложих на 7 октомври, а войната в Газа не върви особено добре; само аз мога да ни предпазя от плановете на Байдън Газа да стане част от палестинска държава, заедно със Западния бряг, управляван от реформирано палестинско правителство.
Знам какво питате: искате да кажете, че Нетаняху действително ще се кандидатира за преизбиране, като се противопостави на американския президент, който долетя в Израел веднага след 7 октомври, където сложи покровителствено ръка на рамото на Биби и на цялото израелско политическо тяло, и на практика даде зелена светлина на Израел да се опита да унищожи Хамас в Газа, дори това да доведе до избиването на хиляди палестински граждани? Искате да кажете, че за да спаси собствената си политическа кожа, Нетаняху действително ще се кандидатира с платформа, гарантираща, че Израел няма да има американски, палестински, арабски или европейски партньори, които да му помогнат да управлява, да се измъкне от Газа и да си върне заложниците?
Да, точно това искам да кажа. Въпреки че Израел воюва с Хамас повече от 100 дни и тепърва трябва да върне над 100 заложници, фокус №1 в политическата програма на Нетаняху си остава Нетаняху. Той търси най-емоционалното политическо послание, което да му донесе достатъчно гласове от крайната десница, за да остане министър-председател и да не влезе в затвора, ако загуби някое от трите дела за корупция срещу него.
Една от причините Израел да изгуби глобалния пропаганден разказ е, че цинични държави като Южна Африка са готови да изправят Израел пред Международния съд, игнорирайки същевременно факта, че Путин се опитва да изличи Украйна от картата, а Иран убива дисиденти всеки ден и косвено окупира четири арабски столици: Багдад, Бейрут, Дамаск и Сана.
Когато израелците виждат, че страната им е изолирана по този начин, мнозина не обръщат внимание на кръпките в аргументите на Биби – и на безкрайната окупация на Газа, която той им обещава, – или дори аплодират, когато Нетаняху заяви в четвъртък: „Министър-председателят трябва да може да каже „не“ дори на най-добрите ни приятели.“
Но не е нужно да сте политолог, за да прозрете за какво става дума тук. Нетаняху дава сигнал на десните заселници на Западния бряг в своята коалиция: аз ще направя така, че палестинците никога да нямат държава в Газа или на Западния бряг. Той дава сигнал и на широката израелска общественост: аз бях за пълна победа в Газа и ако тя не бъде постигната, това ще се дължи на факта, че Байдън и слабите израелски политици ме спряха, преди да успея да си свърша работата.
Това е циничната политика на един лидер, който знае, че е започнал война без край и че сега няма идея как да излезе от нея с траен мир, който да осигури връщане на израелските заложници и да не включва перманентна, морално изтощителна окупация на Газа.
Показателно е, че Нетаняху беше публично притиснат вчера от важен член на своя военен кабинет, бившия началник на кабинета Гади Айзенкот, който заяви, че Израел се нуждае от избори и правителство, ползващо се с по-голямо доверие. Айзенкот, чийто син беше убит в боевете в Газа, каза, че всеки, който говори за „абсолютното поражение“ на Хамас, „не знае какво говори… Нека не си разправяме приказки.“
Междувременно във Вашингтон преобладава мнението, споделяно и от все повече израелски военни, че Израел е далеч от победа над Хамас и едва ли ще я постигне скоро, или на цена за цивилните в Газа, която светът и американците могат да понесат. Ето защо ключът към това Газа да не бъде повече постоянна заплаха и бреме за Израел е наличието на алтернативна палестинска управленска структура, която да се разглежда като легитимна, защото е част от решението за две държави, и ефективна, защото има финансиране и подкрепа от арабските държави – а не избиването на всеки един боец на Хамас в Газа.
Поради всички тези причини се зарадвах, когато администрацията на Байдън реагира незабавно, давайки да се разбере, че за да може един президент на САЩ да бъде авторитетен и да има регионалните съюзници, необходими за защитата на Израел от Иран, той също трябва да може да каже „не“ на нашите израелски приятели. Или както заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър в незабавен отговор на думите на Нетаняху: за израелците „няма начин да се справят със своите дългосрочни предизвикателства и да си осигурят трайна сигурност, нито да решат краткосрочните предизвикателства по възстановяването на Газа и установяване на стабилно управление в Газа без създаването на палестинска държава“.
Напълно разбирам защо след 7 октомври повечето израелци не искат дори да чуят думите „палестинска държава“. И напълно разбирам защо Байдън, истински приятел на Израел, държи да ги изрича. Защото перспективите на Израел могат само да се влошат – още повече недържавни действащи лица, още повече гневни мъже с дронове от близкия супермаркет, по-силен Иран, повече хейтъри от TikTok, настървени от видеоклиповете с мъртви палестински бебета в Газа.
Намирането на легитимен, единен и ефективен палестински партньор за двудържавно споразумение с Израел, който да обезсили тези заплахи, може и да е невъзможна задача, но да се смята, че отказът от подобни усилия е в дългосрочен интерес на еврейската държава, е опасна илюзия. А тъкмо тази линия се опитва да наложи Нетаняху, в интерес на собствените си цинични цели. Срам за него. Срам за неговите поддръжници.
Редакция и превод от английски Стоян Гяуров
Императорът на сладоледа 