Телохранителят в кимоно

С т о я н  Г я у р о в

За Коледа 2010 подготвих малка литературна анкета сред колегите в българската редакция на “Дойче Веле”, целяща да улови техните книжовни предпочитания през отиващата си година. По-долу ви предлагам написаното от мен въведение и моя избор за книга на 2010:

Всяка книга има право на читатели; всеки читател има право на най-доброто. Само че коя книга е добра и коя не, щом ти харесваш една, а аз друга, или пък ти се захласваш по някой автор, който аз намирам за непоносим? От този неразрешим спор черпят своя изкусителен авторитет всевъзможните класации и бестселъри, нашите шамандури в океана на литературата. От нас се иска малко: да потиснем недоверието си и повече или по-малко драговолно да се отдадем на илюзията, че четем най-доброто. Удобството на чуждия избор е изкушение, на което малцина устояват.

Краят на годината е по традиция време за обзор и равносметка. Но ние не възнамеряваме да ви занимаваме с класации, със съвети или препоръки, а просто да изтъкнем накратко книгите, които сме (пре)прочели и които са ни доставили най-голямо удоволствие през изминалата година. И за които ще ни бъде приятно да си спомняме и през новата. Което може би означава, че сме избрали най-доброто – за себе си, а защо не и за вас.

––-

Една пародийна версия на Промяната и един телохранител, който изглежда някак си познат. Стоян Гяуров за романа “Цинкограф” от Владислав Тодоров:

В навечерието на `89 Батко Стаменов става излишен и е изритан от ДС. Но Батко чете списание “Космос” и решава да си отмъсти. С една проста и гениална идея – като клонира ДС. Той “ецва” успешно органите, ала от получилата се перфорация плъпват вируси, които разяждат приятелския му кръг, държавата, обществото. Батко, цинкографът с жълтата вратовръзка на черен пепит, който тайничко се блазни от мисълта, че докато прави зло, прави всъщност добро, се оказва излъган: доброто и злото са извън възможностите на постмодерния диверсант, чиито саботажи са халосни заряди в едно обкръжение, в което абсурдът надминава и най-лудите му експерименти, подсказани от “Космос”, списанието, което “държи подрастващите встрани от онанизЪма”. С уникалната пародийна версия на Промяната, развита в “Цинкограф”, българският роман прави крачка, доближаваща го до световните традиции на фарса и абсурда.

Но преди всичко това е една неистово, задушаващо смешна книга, в която прословутият “възпален” език на Владислав Тодоров е намерил своя оптимален сюжет. Както например в следната миниатюра: “Тодор Живков под домашен арест на мекия си задник седеше, зад дебели очила на парцали мигаше, мръсните си чорапи кърпеше, лукче смучеше и криво-ляво душата си пускаше. До него в кимоно телохранител с тъгуващ поглед седеше и ушите му месеше.” Познахте ли телохранителя?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s